Морбили е остро протичащо инфекциозно заболяване, типично за детската възраст, но след въвеждане на задължителната имунизация за първи път през 60-те години на миналия век, настъпиха значителни промени в клиничен и епидемиологичен аспект с рязко снижаване на заболяемостта и липса на смъртни случаи сред заболелите деца.


Дребната шарка към днешна дата е широко разпространена, но в Европа първите случаи са регистрирани след пренасянето на заболяването още през VI век. От Азия (при придвижването на сарацините), когато е наблюдавано широко епидемично разпространение, придружено с висока смъртност.


В развиващите се страни тежките усложнения от инфекцията стават причина за висок процент детска смъртност – главно във възрастовата група между 1 и 3 години.



Важно е да се отбележи, че вирусът прониква не само през горните дихателни пътища, но е възможен механизъм и през конюнктивата. Вирусът проявява т. нар. политропизъм – или след изтичане на инкубационния период се обхващат и други органи, освен този, който представлява и входна врата.


Единствен източник на заразата е болният човек, като той е заразен през последните 1-2 дни от инкубационния период, както и по време на проявите от горните дихателни пътища и първите няколко дни от началото на обрива. Заразоносителство след преболедуване не е доказано към момента.


Тази инфекция спада към групата на т. нар. заболявания на първата среща – дори и при единичен контакт. Контагиозният индекс варира между 95 и 100%. Имунитетът е пожизнен, а повторни заболявания се наблюдават изключително рядко.


Морбилната инфекция има силно изразено влияние върху обмяната на витамини в организма – най-изразено върху тази на витамин А и С. Хипо- и авитаминозите на витамин А водят до патологични процеси, най-силно изразени в епителя на горните дихателни пътища, което отваря врати за локална и генерализирана инвазия на патогенни микроорганизми.


През последните години се обсъжда продължителната преживяемост на вируса в централната нервна система, като с помощта на имунофлуоресценция вирусът е открит в мозъка на деца, починали от склерозиращ паненцефалит. Търси се и връзка на персистираща морбилна инфекция с дисеминираната склероза, лупуса, склеродермията и дори ревматоидния артрит.


Характерно за имунизираните деца е, че заболяването протича по сходен начин като при неимунизираните, но разликата е, че усложненията са значително по-малко.


Най-честите усложнения са ларингити, включително и т. нар. морбилен круп, също така бронхити, пневмонии, отити, колит, както и от страна на сърдечносъдовата и централната нервна система. Тежките язвено-некротични промени се дължат от наслагването на бактериални инфекции.


През 1-та седмица на 2020 г. са регистрирани 13 случая на морбили. По категории случаите са съответно 5 вероятни и 8 потвърдени към момента.


Най-подходящ клиничен материал за серологична диагностика на прясна и/или отминала инфекция от вируса на морбили са кръв, серум и/или ликвор, взети от пациента между 4 и 28 ден след началото на клиничните симптоми. Преди отделянето на серума цялата кръв може да бъде съхранявана на 4-8° C до 24 часа, но без да бъде замразявана пробата.


Изследва се и урина - подходящо количество клиничен материал е между 10 и 50 мл сутрешна урина, събрана в стерилни контейнери. Диагностиката е молекулярно-биологична детекция и изолация на вируса. Пробите (урина) трябва да бъдат събрани в рамките на 5 дни от началото на клиничните симптоми и не трябва да бъдат замразявана.


Секрет от носоглътката трябва да бъде събран чрез обтриване на мукозните мембрани на назофаринкса. Пробите трябва да бъдат събрани в рамките на първите 3 дни след появата на клиничните симптоми на инфекцията, когато вируса присъства в най-висока концентрация.