Първа част на материала


На този етап не съществува лечение, което да унищожава вируса на морбили. Борбата срещу морбили се провежда в предотвратяване на заболяването. Осъществява се чрез ваксиниране и изграждане на имунитет от организма срещу вируса. Ефективна е т. нар. жива ваксина, която е съхранявана правилно. Имунитет срещу заболяването се изгражда от приложението на две дози. Първата се инжектира подкожно след навършване на 12 месеца, втората на 12-годишна възраст на детето.

 


Лечението при морбили е насочено към облекчаване на симптомите. Налага се постелен режим с прием на много течности, два пъти повече от обикновено (по 4 л дневно), пълноценен хранителен режим. От полза е овлажняването на въздуха в помещението, особено при суха кашлица и възпалено гърло. Изписват се сиропи за гърло срещу суха кашлица. Приемат се температуропонижаващи средства като парацетамол, ибупруфен, като формата им е съобразена с възрастта на болния и състоянието му.



Тъй като най-често от морбили боледуват кърмачета, трябва да се вземат мерки за предотвратяване разчесването на пъпките и драскането на кожата.



Болните от морбили се поставят под карантина. Контактите са нежелателни 5 дни след появата на обрива. Сведеният до минимум контакт на хора до заразените предотвратява риска от по-широко разпространение на болестта. При контакт със заразно болен се налага своевременна консултация със специалист. Здравословното състояние се следи в продължение на половин месец. Има научно проверени сведения, че ваксинирането три 3 дни след контакт с вирусоносител на морбили може да предотврати развитието на инфекция, което е важно за неимунизираните хора.
 




Оздравяването от морбили настъпва след седмица до десет дни. Заболяването преминава по-леко при пълноценно хранения организъм. Отчита се ниска смъртност.
 

 

При морбили са възможни някои усложнения. Те се наблюдават при отслабнал имунитет.

 

Самата инфекцията от морбили може да се усложни и предизвика първична вирусна пневмония.



Специфични усложнения при заболяване от морбили са също така отит (инфекция на средното ухо) и пневмония, вследствие на вторична, насложена бактериална инфекция. Най-често бактериалните инфекции се дължат на стрептококи.
 

 

Вторичните заболявания, вследствие бактериални инфекции, изискват антибиотично лечение, което няма нищо общо със заболяването от морбили, т.е. с антибиотиците не се лекуват вирусни заболявания.
 

 

Заболяването от морбили влошава състоянието на болните с туберкулоза.
 

 

Най-тежките усложнения при морбили са: остра тромбоцитопенична пурпура, при която числото на тромбоцитите патологично намалява. Това влошава кръвосъсирването и често води до кръвоизливи; и енцефалит или паненцефалит, и двете мозъчни заболявания с висок риск за живота.



Морбили е едно от най-опасните инфекциозни заболявания. На 2-3 години се наблюдават епидемии от морбили в различни държави, при които липсва ефективно имунизиране на населението срещу заболяването. Регистрират се и по-малки епидемии от локален характер, които са възможни дори в страните с добри стандарти в здравеопазването. Там се наблюдават предимно сред неимунизирани прослойки от населението.