Дребната шарка е инфекциозно заболяване, което се причинява от вируса морбили, представител на рода парамикровируси.


Отличава се със следните симптоми:

  • висока температура, която с напредване на болестта достига до 40 градуса.
  • хрема,
  • кашлица,
  • очите се зачервяват, стават силно чувствителни, включително и на светлина, отичат, възможно е да се развие конюнктивит,
  • появяват се характерни петна в устната кухина 2-4 дни след първите симптоми – петната се локализират от вътрешната страна на бузите до първите горни кътници, имат жълто-белезникав цвят и са оградени с червен пръстен,
  • възпалено гърло,
  • възможно е възпаление на горните дихателни пътища,
  • три до пет дни след първите симптоми се появява обрив, който започва от участъците зад ушите, върви по кожата на врата и постепенно обхваща тялото. Пъпчиците са малки, червени и се уголемяват с времето. Характерно за тях е да се сливат и да се разпространяват по групи. В тежките случаи е възможна поява на кървави точици и посинявания по кожата. Обривът не сърби.

 

 


Обривът е най-специфичният симптом на заболяването. От три до пет ни след появата му, той постепенно преминава, след което се наблюдава белене на кожата. Телесната температурата се нормализира.



Два-три дни преди изявата на първите симптоми до изчезването на обрива болният е силно заразен. Заразяването се осъществява по въздушно капков път, както и чрез контактни повърхности, които задържат слюнка и други секрети. Болестта се проявява след инкубационен период от 7 до 14 дни след първия контакт с вируса.



Възможно е болестта да протече и нетипично, макар тези случаи да са редки. Тогава заболяването започва внезапно с висока температура, главоболие, коремна болка и кашлица. Обривът се появява първо по ръцете и краката. Възможно е отичане на дланите и ходилата. Развива се пневмония в продължение на минимум три месеца.

Смята се, че атипичната форма на морбили се проявява при хора, преминали през непълно имунизиране срещу болестта. Причини за това могат да бъдат използване на ваксини с мъртви вируси срещу морбили, които вече не се произвеждат, както и живи ваксини, които са съхранявани неправилно. Тези препарати не предпазват напълно от заболяване.



Правилно проведената имунизация създава траен доживотен имунитет срещу болестта. Имунизирането се извършва на два пъти – на 13-месечна и 12-годишна възраст с тривалетна ваксина срещу морбили, паротит и рубеола. Ваксината влиза в Имунизационния календар на страната и е безплатна за българските граждани.



Заболяването от морбили се наблюдава най-често при деца. В най-рисковата група попадат бебетата до една година.



За поставянето на диагноза по правило лекар следва да се потърси при повишаване на телесната температура. При поява на обрив личният лекар издава направление за инфекционист.



Диагнозата се поставя при преглед въз основа на клиничната симптоматика. Окончателната преценка може да се постави след изява на характерния обрив. Назначава се изследване на пълна кръвна картина, изследване на урина, като обикновено се използват серологични тестове, които откриват вирусни частици или антитела към вируса. В случаите на епидемия или атипично протичане на болестта се прави лабораторно изследване на секрет, който доказва наличието на вируса. Вирусът на морбили може да се изолира в ранните фази на заболяването, като за целта се извличат клетки от назофаринкса.


Втора част на материала