Последната една година постави повече от всякога обществения фокус върху здравеопазването, нуждите на пациентите и на здравната система. На тазгодишния Фарма медия ден на Байер като част от тяхната ежегодна традиция, се представиха вълнуващи новаторски идеи, където усилията на мултидисциплинарни екипи откриват вратата на бъдещето за медицината. Създават се медикаменти, които са не просто „научна екзотика“, а се работи върху превръщането им в достъпно за пациентите лекарство. Ето някои от най-интригуващите от тях:

P2X3 антагонисти

В глобален мащаб около 10% от жените в репродуктивна възраст страдат от ендометриоза. Това е състояние, при което ендометриална тъкан (намираща се във вътрешността на матката) прораства на нетипични места в малкия таз и причинява дискомфорт и болка. Жените с това състояние често изпитват силни болки, непозволявайки им дори да се движат и ограничаващи участието им в професионален, личен и социален план; допълнително ендометриозата се асоциира и с инфертилитет; болката е свързана със сериозна умора и често депресия.



Класическите болкоуспокояващи не са достатъчни, а и няма как да предотвратят опасността от инфертилитет; съвременното лечение често изисква оперативно отстраняване на тъканта и прием на хормонални препарати с нежелани реакции.


Тези дани обясняват с каква надежда се търси намирането на решение, което да не изисква хормонална терапия или хирургична интервенция и което ще помогне на тези жени да се завърнат активно във всички сфери на живота си.


Тук светлината попада върху P2X3 рецептора. „Ранните клинични проучвания намериха убедителни доказателства, че този рецетор играе значима роля в предаването на болковия сигнал при ендометриоза - и не само. Направихме нови открия за механизма на действие на този рецептор, като се оказва, че той подклажда порочен кръг от болка и локално възпаление. Решихме, че чрез блокирането му можем да се насочим и срещу двете – и потискане на болката и на самия болстен процес на ендометриозата. В процеса на разработване на медикамента стана ясно, че той може да участва активно и при съвсем разлини състояния, свързани с неврологична свръхчувствителност“ – разказва Оливър Фишър, ръководител на изследователския център за репродуктивно здраве към фармацевтичния отдел на Байер -  „Така открихме, че можем да се насочим към състояния като хронична рефрактерна кашлица, свръхактивен пикочен мехур, диабет-асоциирана невропатична болка. Кой би предположил, че започвайки разработка в полето на ендометриозата нашият компонент би могъл да е ефективен при толкова на пръв поглед различни състояния? Различни, но с общ механизъм.“


„Ние следваме пътя на науката. И така, започвайки от идея за едно заболяване, вече имаме добре описан кандидат за медикамент, който може да помогне не само за едно, но множество състояния и това за мен е иновация.“

Инхибитори на фактор XI – качествено нов подход в предотвратяване на тромботичните инциденти

Тромботично-емболичните инциденти представляват изключително голям дял от причинителите на заболеваемост и смъртност в световен мащаб. Изчислено е, че един от всеки 4 души над 25-годишна възраст ще претърпи инсулт в хода на живота си. Често, ако не отнемат живота на пациента, то те го обръщат със 180 градуса. Човек, водещ ежедневие със служебни, семейни и социални ангажименти изведнъж получва сърдечен удар – инфаркт, или пък инсулт и остава с трайни последици и ако вчера е бил активен, то на следващия ден може да е изгубил изцяло самостоятелността си. Последствията от тези заболявания са опустошителни за пациента, близките му, обществото.


Днес разпознаваме рисковите фактори за възникване на такива инциденти и се прави всичко възможно те да бъдат предотвратени. Голямата бариера в случая е, че медикаментите, които намаляват съсирваемостта на кръвта водят съответно до повишен риск от кървене и при много от пациентите са противопоказни.


Това е накарало д-р Со-Юн и екипа ѝ от учени към центъра за тромбоза и съдови заболявания към фармацевтичния отдел на Байер да търсят ново решение за тези пациенти. „Разгледахме различни популации от хора, при които се срещат с по-голяма честота дадени дефекти. Например при евреите ашкенази се открива над средната за популацията честота на наследствен дефицит на фактор XI на кръвосъсирването. Той е един от множеството участници в сложната коагулационна каскада на организма, която довежда до съсирването на кръвта. Интересното ни наблюдение над тези хора е, че дори и да има съобщени случаи на по-обилно кървене при хирургия или травма, по-голямата част oт тях никога не са имали спонтанно кървене и така и не получават никога диагноза и водят нормален живот. Нещо повече, при хората с този дефицит се наблюдава по-малка честота на заболявания като инсулт и изобщо тромбо-емболични инциденти. И за нас това е очарователно наблюдение. Идентифицирането фактор XI като нова цел за антикоагулационна терапия ни позволява да разработим лекарства с нов по-безопасен профил.“ Така ще може да се стигне до пациентите, които в момента не получават лечение.


Всичко това е само кратко надничане през ключалката на лабораториите – там където не се случва магия, а истинска трансформация на науката в практически, постижими, и достъпни медикаменти, които да помагат на хората и да подобрят живота им.


Успоредно с работата по новите медикаменти Байер продължава със същия приоритет разработването на лекарства за невромускулни болести, болести на централната нервна система, сърдечносъдови и метаболитни заболявания.