Има някои широко „популяризирани“ болести, за които повечето хора биха се сетили – какво засягат, какъв е проблемът и т.н. Например синузит, пневмония, язва, хемороиди и т.н. Други болести обаче при споменаването им не могат да предизвикат дори бегла идея за какво става въпрос. Ако не са чували за множествения миелом, повечето хора не биха могли да предположат какво е той. В същото време това е едно от най-честите злокачествени хематологични заболявания при възрастните хора.

 

Множественият миелом е рак, който се развива най-честно в костния мозък и произлиза от клетки, наречени плазмоцити. При нормални условия те произвеждат антитела, които са част от защитните ни сили срещу инфекции. Когато става въпрос за миелом, плазмоцитите стават ненормални и се размножават по безреден начин, безконтролно, като с това смущават и образуването на нормалните костно-мозъчни клетки. Друг проблем, който възниква е, че от бурното разрастване на плазмоцитите се нарушава структурата на костите и те стават чупливи без прилагане на особен натиск. Болестните плазмоцити произвеждат и голямо количество атипично антитяло, наречено моноклонален имуноглобулин.


 

Миеломът се нарича множествен, защото може да засегне костния мозък на много кости по тялото. Той може да се развива и в други тъкани в тялото, образувайки екстрамедуларни формации – например в меките тъкани.

 

Симптоми на множествения миелом

80 % от случаите диагностицирането е вследствие на характерни за миелома симптоми (макар и неразпознати) и едва в 20 % от диагнозата се стига при рутинни прегледи.

 

Миеломът е многолика болест и при различните пациенти може да се прояви различно, но въпреки това има някои симптоми, които са характерни и се откриват при повечето пациенти. Най-често става въпрос за човек около и над 50-годишна възраст с оплаквания от дълготрайни болки по костите, без особено повлияване от стандартните обезболяващи хапчета, придружени с общо усещане за неразположение и влошаване на здравето. В други случаи симптомите демонстрират по-напреднал стадий на болестта с прояви на:

 

  • Така наречените патологични фрактури (такива, причинени от усилия, които иначе не биха предизвикали счупване на кост);
  • Бъбречна недостатъчност (налице при 20 % от пациентите при поставяне на диагнозата);
  • Неврологични белези на притискане на нервите, излизащи от гръбначния мозък;
  • Влошено ниво на калций, проявяващо се с умора, храносмилателни смущения и объркване;
  • Тежки инфекции, свързани с влошаване на имунитета;
  • При липса на класически симптоми, подозрението за множествен миелом възниква при рутинни прегледи, които откриват например високи стойности на СУЕ без повишаване на CRP, хиперкалциемия, влошена бъбречна функция и други.

Тези находки нямат диагностична стойност, но помагат в насочване на лекаря към правилната диагноза.

 

Диагностициране на миелома

Множественият миелом не е диагностично предизвикателство. То се извършва от лекар специалист хематолог на базата на няколко изследвания чрез вземане на кръв, на материал от костен мозък и образна процедура (скенер, рентген, СПЕКТ или ПЕТ).

  • Електрофореза на серумни белтъци – представлява изследване на венозна кръв и позволява да се идентифицира монкоклоналния парапротеин и да се определи неговото количество. Процедурата може да се извърши и върху урина, където също би могло да има парапротеин. Съществуват форми на миелома, при които не се произвежда парапротеин и тези изследвания ще са в норма.
  • Миелограма – представлява взимане на костно-мозъчна кръв от костния мозък, най-често на тазовите кости и по-рядко на гръдната кост. Това е рутинна манипулация в хематологията, която се извършва с локална анестезия. Друг вариант е трепанобиопсията, по същия начин се взема малко парченце от костния мозък. И в двата случая взетият материал се изследва под микроскоп. Така лекарите виждат увеличено количество на плазмоцитите – повече от 10 % (нормално те са до 5 %).
  • Костно-мозъчната кръв може да послужи и за цитогенетичен анализ. Той представлява изолиране на хромозимите на плазмоцитите и търсене на дефекти в тях – транслокации и делеции. Получената информация има значение за прогнозата на пациента.
  • Образните изследвания разкриват увредената структура на костите и евентуално наличие на паталогични фрактури.