Множествената склероза е неврологична болест, която по своя патоанатомичен механизъм на развитие се превръща в дисеминиран енцефаломиелит. Все още се използва и медицинският термин дисеминирана склероза.
Това е автоимунна възпалителна болест, протичаща като невродегенеративно хронично заболяване с все още неясна причина за развитието си. Най-вероятната причина за развитието ѝ е генетичната унаследяемост. За тригерен момент в развитието ѝ се смята наличието на активна неврологична инфекция или влиянието на различни фактори от околната среда върху главния мозък.
Множествената склероза се развива, засягайки мастната миелинова обвивка на аксоните на нервните клетки, разположени в главния и гръбначен мозък. Това от своя страна причинява развитието на демиелинизиращи процеси в тъканта и образуването на лезии.
Заболяването се развива по-често при жените, отколкото при мъжете и според критериите за класификация според възрастта - предимно при по-младите хора.
За нейн откривател се счита Жан Шарко, френски учен, който първи е описал клиничната картина и патоанатомичната находка при лезии и демиелинизиращи структури по главния мозък. Според учения и неговите последователи, болестта предизвиква нарушение в предаването на нервния импулс между отделните структури на главния и гръбначен мозък.
В нормалното физиологично и анатомично развитие невроните комуникират помежду си посредством предаването от един на друг електрически сигнали, наречени потенциал на действие. Предаването на тези импулси става по проводниковата система на невроните, представена от техните дълги израстъци - аксони. Аксоните от своя страна са изолирани един от друг и от заобикящите ги тъкани от миелинови обвивки. Тук е и разковничето, с което се откриват проблемите, които причинява болестта на чисто анатомично ниво.
При множествена склероза имунната система започва да атакува и постепенно унищожава миелиновото покритие на аксоните. Когато миелинът от проводниковата покривка изчезне, сигналът спира да се предава по правилен път. Съкратеното наименование "множествена склероза" идва от факта, че настъпва образуване на плаки и лезии - склерозиране в бялото мозъчно вещество в главния и гръбначен мозък. За момента обаче, пусковият механизъм за развитие на автоимунната атака не е ясна и се смята за най-логична теорията за генетична предразположеност и провокация при остри неврологични инфекции, както и влиянието на околната среда върху човек.
По отношение на последния фактор, множество компоненти могат да бъдат описани в класификацията на причинителите на множествена склероза. Например някои изследвания и проучвания доказват, че хората живеещи далеч от Екватора развиват много по-често множествена склероза. Също така намаленото излагане на слънчева светлина повишава риска от развитие на болестта, поради острият дефицит на витамин D.
Пушенето, прекомерният прием на алкохол, прилагане на дефицитни хранителни диети и пероралният прием на хормони често са тригери за развитието на болестта. Друг водещ фактор е влиянието на професионални болестни причинители, каквито са например някои токсини в околната среда, свързана с професионалното развитие на човек. Напоследък масово специалистите по детска неврология обсъждат дали има връзка между ваксинирането на децата и развитието на болестта. Според тях ваксинирането на дечицата значително понижава рисковете от развитие на множествена склероза.
Според учените съществуват и множество доказателства за връзката между развитието на болестта и влиянието на някои вируси. В тези условия те ги смятат за иницииращи фактори. Това са олигоклоналните клъстери от антитела в мозъка и ликвора на пациентите с множествена склероза, наличието на връзка между съществуването на някои вируси в човешкия организъм и развитието на демиелинизиращи процеси, както и инициацията на демиелинизация при опитни животни чрез инжектиране на вируси. Например водещ кандидат за етиологичен причинител на множествена склероза може да се счете човешкият херпес вирус.
Индивидите, които развиват за пръв път инфекциозна мононуклеоза в напреднала възраст много по-рядко развиват множествена склероза, докато развитието на инфекциозна мононуклеоза в детска възраст - инфекция с вируса на Ебщайн-Бар, често е свързано с последващо развитие на множествена склероза при децата.
Следва продължение...
