Множествената склероза е потенциално инвалидизиращо заболяване, при което имунната система разрушава обвивката, която покрива част от нервите в тялото. Това води до необратима атрофия на нервите и нарушена „комуникация“ между централната нервна система и периферните органи.

 

Симптоматиката може да варира в широки граници в зависимост от това кои са поразените нерви и колко поражения са понесли. Възможно е да се наблюдават изтръпване или слабост в един или повече крайници или торса, пълна или частична загуба на зрението, обикновено в едното око, болезненост при движение на очите (оптичен неврит), двойно или размазано виждане, тремор, загуба на двигателна координация или нестабилна стойка, замайване, умора, провлачване на речта и др.


 

Дори леките повишения на телесната температура могат да влошат симптомите на множествена склероза. Много хора, особено тези в ранните стадии на заболяването, преминават през редуващи се периоди на обостряния, последвани от пълни или частични ремисии. Съществуват различни форми на множествена склероза, една от които е доброкачествената. При нея състоянието остава стабилно и често не прогресира до тежко състояние след първоначалния пристъп.

 

Причините за настъпване на множествената склероза са неизвестни. Заболяването е смятано за автоимунно. При множествената склероза автоимунният процес разрушава миелина, който изгражда обвивката на нервите. Миелиновата обвивка може да бъде сравнена с изолацията на електрическите кабели – когато тя бъде повредена, предаваният сигнал може да бъде забавен или загубен.

 

Множествената склероза е сложно, многофакторно заболяване, за зараждането и развитието на което имат значение голям брой външни и вътрешни фактори, вариращи от наследственост до инфекции в детска възраст.

NEWS_MORE_BOX

 

Към момента, за най-важни се считат следните рискови фактори:

  • Възраст – множествената склероза най-често се появява между 20- и 40-годишна възраст.
  • Пол – заболяването засяга два пъти повече жени, отколкото мъже.
  • Родова обремененост – ако единият от родителите или братята или сестрите има множествена склероза, рискът е 1 – 3 % - 10 – 30 пъти повече в сравнение с 0,1% за хората, които нямат болен близък роднина. Наследствеността, обаче, съвсем не е единственият замесен фактор, тъй като статистически проучвания показват, че при еднояйчни близнаци рискът е само 30%. Ако заболяването беше строго унаследяемо, заболяване на единия близнак щеше да означава сигурно заболяване и за другия близнак. Явно, обаче, ситуацията не е такава при множествената склероза.
  • Някои инфекции, например тази с вируса на Епщайн-Бар, също имат значение, тъй като се оказват асоциирани със заболяването.
  • Етнически произход – хората от северноевропейски произход най-често развиват множествена склероза.
  • Други автоимунни заболявания – появата на множествена склероза е по-вероятна при наличие на някои заболявания на щитовидната жлеза, диабет тип I или възпалително заболяване на червата.