Каква е клиничната картина на заболяването?

(Към първа част на статията)

 


В клиничната картина у пациентите с множествена склероза може да бъде открит всеки един съществуващ симптом, описван някога от специалистите по неврология в специализираните медицински книги. В почти всички случаи на множествена склероза, пациентите развиват ментална и физическа инвалидизация.

 

Симптомите на множествена склероза могат да се развият като дискретни атаки в основата на пристъпни форми или постепенно бавно и натрупване на клинични данни с времето на развитие на болестта, което е описано като прогресивна форма на множествена склероза. При добре изградена поддържаща терапия, в условията на ремисия, тоест междупристъпни периоди, клиничната картина може да бъде абсолютно суха и да няма никакви данни за наличието на болестта. Често обаче се развиват трайни неврологични дефицитни състояния, които стават все по-забележими с напредване на възрастта.

 

Възможни са промени в сензитивността, мускулна слабост, спазми, затруднено придвижване в пространството, затруднени координационни процеси, проблеми с говора - дизартрия или нарушено преглъщане - дисфагия, развитие на нистагъм, възпаление на зрителния нерв, лесна умора, обща слабост, развитие на болков синдром с остра или хронична форма, проблеми с дефекацията и уринирането, намаляване на познавателните способи и определено добре подчертана емоционална нестабилност. 90% от пациентите, страдащи от множествена склероза, рано или късно започват да развиват обективна емоционална и когнитивна нестабилност и често страдат от различни форми на депресия. С цел по-лесно и по-точно градиране на болестта, тоест определяне на стадиите на клинично протичане, специалистите по неврология са въвели Скала за оценка на инвалидния статус.

NEWS_MORE_BOX

 

Поставянето на диагнозата за заболяването множествена склероза е трудно, защото се среща много голяма прилика на клиничната картина с други болести. Известни са два диагностични модели, които обаче с времето са изоставени. Това са критериите на Шумахер и критериите на Позер. По настоящем специалистите по неврология използват критериите на Макдоналд, които се базират на използването на различни клинични, лабораторни и радиологични методи за изследване на демиелинизиращите процеси в нервната система.

 

Пациентите с диагностицирана множествена склероза трябва да бъдат поставени моментално на лечение. На практика "хапче" за лечение на множествена склероза все още не съществува. За сметка на това обаче има голям брой лечебни алгоритми, които се прилагат с доказан успех.

 

Основните цели на терапевтичните схеми са възстановяване на компрометираните функции на нервната система след атака, както и предотвратяването на рецидиви и предпазване от последваща инвалидизация на болните. Както всяка лекарствена терапия, така и тази има значителен брой нежелани лекарствени реакции, което принуждава по-голямата част от пациентите да прибягват до алтернативни медицински методи за лечение, които за нещастие в днешно време не могат да се подкрепят със сериозни научни доказателства за терапевтична ефективност.

 

В наши дни основната терапия на множествена склероза се осъществява чрез интерферон и глатирамер ацетат. Алтернативна форма на терапия е приложението на азатиоприн и имуноглобулин. Възможно е приложението и на лекарствени средства с ескалационен ефект върху лечението. Такива са натализумаб, митоксантрон, циклофосфамид, циклоспорин, метотрексат, дексаметазон и триамцинолон ацетонид.

 

По настоящем в етап на клинично изпитване са няколко препарата за лечение на множествена склероза, които след време се очаква да бъдат включени в схемите за основната терапия. Очакванията от тези лекарствени средства са да се намалят страничните ефекти и да се ускорят процесите на възстановяване и предпазване на пациентите от инвалидизация. Някои от тези средства са с активни съставки терифлуномид, алемтузумаб, даклизумаб, ритуксимаб, кладрибин, естриол, лаквинимод, миноциклин, статин, темсиролимус и дирукотид.