Изявата на болестта множествена склероза е строго индивидуална при всеки пациент - както в началните ѝ прояви, така и в степента на неврологичния дефицит като цяло. Най-често могат да се посочат следните форми на протичане:
 
  • Пристъпно-ремитентна форма - пристъпът се характеризира с поява на нови симптоми или влошаване на съществуващи такива и трае повече от 24 часа. Негативните симптоми могат да изчезнат напълно след края на пристъпа или да останат някакви остатъчни прояви. Ремисиите между пристъпите протичат без влошавания или нови симптоми. При 80-90% от пациентите тази форма на протичане е първа изява на множествена склероза.
  • Вторична хронично-прогресираща форма - обикновено пристъпно-ремитентната форма след 10 - 15 години се превръща в хронично-прогресираща с постепенно влошаване на неврологичния дефицит без тласъчност на проявите.
  • Първична хронично-прогресираща форма - при 10-15% от пациентите още от началото има прогресия на неврологичния дефицит без ясно разграничени пристъпи.
 
Разбира се, заболяването при всеки пациент има индивидуален ход, като се срещат и олигосимптомни (с по-слаб неврологичен дефицит) и дългоремитентни (с голяма пауза между пристъпите) случаи, а в други - бързо развиваща се тежка инвалидизация и екзитус.
 
Средно болните от множествена склероза преживяват 1 пристъп на 2 години, като времето между 2 пристъпа е минимум 30 дни, в противен случай се касае най-вероятно за протрахиран пристъп.
NEWS_MORE_BOX

Каква е очакваната прогноза?

Все още няма надеждни параметри, чрез които да може да се направи ясна прогноза за развитието и изхода на болестта. Неблагоприятни се оказват следните фактори - начална изява на болестта след 40 години, първична хронично-прогредиентна форма на протичане, негативни симптоми, засягащи  повече от едно място при първата изява  -например зрителни нарушения и пареза и т.н.

 


Очакваната продължителност на живот е леко редуцирана спрямо тази на общото население. Отговорни за леталния изход са в повечето случаи вторичните усложнения - пневмонии, уросепсис и белотробна тромбемболия. Повишен е рискът и от суицидни действия заради придружаващата депресивна симптоматика.
 

Какви са спецификите в поставянето на правилната диагноза?

 
Диагнозата множествена склероза се базира на едновременно времево и пространствено наличие на доказателсва за болестта, в частност това означава минимум 2 пристъпа и минимум 2 изолирани лезии в различни региони на ЦНС. Съвременната диагностика се основава на критериите на МакДоналд.
 
За диагнозата основно значение има провеждането на високоспецифичния за болестта  ядрено-магнитен резонанс - ЯМР, на който ясно се визуализират плаките на демиелинизация. Обикновено те са разположени перивентрикуларно. Приемът на контрастната материя Gadolinum-DTPA способства да се диференцират острите от хроничните плаки и да се определи стадия на болестта. От значение също са:
 
- Анамнеза и клиничен и неврологичен статус;
 
- Изследване на ликвор - показва висока интратекална синтеза на IgG;
 
- Изследване на евокирани потенциали - в 85% са абнормни зрителните ЕП,в по-малка степен соматосензорните и слуховите ЕП;
 
- Изключване на други възможни заболявания - невроинфекции,васкулити, колагенози, миелопатии и др.
 

Има ли подходяща терапия, чрез  която да се излекуваме от болестта?

За съжаление, причинителят на заболяването все още не е установен и е предмет на широки дискусии. Поради тази причина към днешна дата все още не съществува подходящо етиологично лечение, което да спомогне за предотвратяването или за обратното развитие на болестта.

 
Терапията е насочена главно към овладяване на пристъпа, забавяне прогресията на болестта и симптоматично лечение.
 
За овладяване на пристъпа се прилагат глюкокортикостероиди във високи дози. Като базисна терапия се използват Interferon-ß, Glatiramerazetat и Azathioprin. В случаи на недостатъчно повлияване се прибягва до ескалационна терапия с Natalizumab и Mitoxantron.
 
Симтоматичното лечение е насочено главно към овладяване на спастичността на мускулите чрез миорелаксанти, както и овладяване на другите прояви на болестта с цел повишаване качеството на живот и избягване на последващи усложнения.