Множествената склероза е най-често срещаното хронично възпалително заболяване на ЦНС при млади хора, изразяващо се в образуването на плаки на демиелинизация в бялото мозъчно вещество на главния и гръбначен мозък и разрастване на глиозна тъкан.
Заболяването се среща във възрастовия диапазон между 15- и 50-годишна възраст, като средната възраст на изява при жените е 25 години, а при мъжете е 30 години.
По своята същност множествената склероза има автоимунна генеза, но причинителят, който отключва това нарушение в имунната система все още не е открит. Епидемиологични данни потвърждават участието както на екзогенен фактор - вирусен причинител, фактори на околната среда, така и на ендогенна генетична предиспозиция.
Неврологичният дефицит, който е основна изява на болестта, се дължи на разрушаване на миелиновата обвивка на аксона на нервната клетка, с което силно се забавя и дори спира предаването на нервния импулс. От своя страна аксоните останали без обвивка могат да станат източник на внезапни (пароксизмални), възбудни симптоми.
Най-често срещаните симптоми при множествената склероза, проявяващи се в хода на разгръщане на болестта са:
- Моторна симптоматика - централна пареза на единия крайник (монопареза), на една телесна половина (хемипареза), на двата крайника - ръце или крака (парапареза), на четирите крайника (тетрапареза). Наблюдават се също и спастично увеличен мускулен тонус и усилени сухожилни рефлекси. В началото пациентите могат да усетят бързо настъпване на умора, тежест или изтръпване в крайниците. В напредналите стадии на болестта все повече намалява разстоянието, което пациентите могат да изминат без почивка или без чужда помощ. Това лежи и в основата на стадиране на заболяването.
- Сетивна симптоматика - усещане за изтръпване, мравучкане, топли или студени вълни по крайниците или по торса са чести оплаквания в началните стадии. Симптомът на Lhermitte е типичен, но не и специфичен за множествената склероза - чувство за преминаване на електричен ток през гърба и крайниците при рязко навеждане на главата напред.
- Зрителни нарушения - намалена зрителна острота, двойно виждане и нистагъм. Много често началната изява на заболяването е замъгленото, неясно виждане на едното око, съчетано с болка зад очната ябълка при нейното движение. Първоначално пациентите отиват на очен лекар, но не се открива проблем. Едва след няколко седмици чрез фундоскопия може да се види темпорално избледняване на папилата на очния нерв, което е показател за атрофия на зрителния нерв - т.нар. ретробулбарен неврит. В 70% от случаите зрението се оправя частично или напълно. Характерно за множествената склероза е пораждане на симптомите, особено зрително нарушение, под действие на топлината.
- Координационни нарушения - дължат се на засягане на малкия мозък. Това са - нарушена статична поза и походка, загуба на равновесие, замайване и световъртеж, интенционен тремор, нарушена артикулация - неравномерни крачки, нарушения в говора.
- Вегетативна симптоматика - императивни позиви и често уриниране, от друга страна е възможно и затруднено изпразване на мехура и задръжка на урина; констипация; сексуални нарушения - проблеми с ерекцията при мъжете, загуба на либидо и оргазъм при жените.
- Когнитивни и психични нарушения - нарушена памет и концентрация, депресивни състояния и емоционална лабилност. Характерно е и усещането за силна умора, дори и след сън.
- Пароксизмални симптоми - краткотрайни, от секунди до 2 минути, и могат да се повтарят многократно през деня. Това са болезнени мускулни спазми, изтръпвания, двойно виждане, тригеминална невралгия и др.
Началната изява на болестта поражда в диференциално-диагностичен план много въпроси, поради което често множествената склероза остава дълго време неразпозната.
