Митралната регургитация по същество представлява връщане на кръв към лявото предсърдие, поради недостатъчност на бикуспидалната клапа. Митралната клапа е съставена от платна, хорди, папиларни мускули, фиброзен пръстен и базални сегменти на лява камера. Увреждането на всеки един от тези пет елемента и нарушаване неговата функция, поради различни причини, може да доведе до митрална регургитация. 

 

Етиологично, митралната регургитация е едно мултифакторно заболяване с комплексна широка етиология, която засяга различните елементи на клапния апарат – инфекциозен ендокардит, ревмокардит, исхемична болест на сърцето и остър миокарден инфаркт, калцификация на пръстена и дилатация на лява камера (функционална регургитация), някои синдроми (синдром на Марфан). По-особена форма на състоянието е митралният пролапс, при който се чува систоличен „клик“, поради миксоматозно израждане на платната при синдром на Марфан, например.


 

Според начина си на протичане митралната регургитация може да бъде остро настъпила с драматична картина или с хронично протичане. Остро настъпилата митрална регургитация е свързана с остра пулмонална хипертония и белодробен венозен застой, поради ретроградното повишение на налягането в белодробното съдово русло с картината на задух и кашлица до белодробен оток. Остро настъпилата митрална регургитация води до тежки промени и нестабилност в хемодинамиката, дори до картина на остър кардиогенен шок с висок леталитет поради внезапното компроментиране на минутния обем и белодробния оток.

 

Такава тежка картина може да се наблюдава например в рамките на остър миокарден инфаркт с некроза или руптура на папиларен мускул или при инфекциозен ендокардит. Хроничната митрална регургитация е по-безобидно състояние, което не е свързано с такива тежки хемодинамични промени, често се случва на фона на ревматичен пристъп, но изисква навременно лечение и протезиране поради възможността от рязко екзацербиране и възникване на усложнения при определени условия. Хроничната митрална стеноза е по-малосимптомна – пациентите може да се оплакват от лесна уморяемост и задух, които са свързани с намаления минутен обем. Възможно е наличието и на палпитации при левокамерно обременяване с повишен ударен обем или на фона на тахиаритмии.

 

Митралната регургитация във времето води до дилатативни промени на лявото предсърдие, което е свързано с повишен риск от предсърдно мъждене и рядко камерни тахиаритмии, които могат да причинят внезапни промени в хемодинамиката.

 

Диагнозата се поставя още при сърдечна аускултация в пето ляво междуребрие по медиоклавикуларната линия, където е аускултаторната точка на митралната клапа. Чува се холо-пансистоличен шум, който обхваща цялата систола, който ирадиира аксиларно, както и отслабен първи сърдечен тон. Допълнителни методи в изясняването на диагнозата са трансторакалната ехокардиография, рентгенографията на гръден кош, ЕКГ и др.

 

При рентгенография на гръден кош могат да бъдат установени промени на белодробен венозен застой (тип еленови рога, Karley линии, увеличен белодробен рисунък и др.), дилатирана сянка на ляво предсърдие, която може да избутва хранопровода и др. ЕКГ промените са по-неспецифични – наличието на левопредсърдно обременяване и т.нар. P-pulmonale е признак на митрална регургитация. Възможни са и исхемични промени или такива от стар цикатрикс (Q-зъбец, инверсия на Т-вълната, ST-елевации и др.), когато причината за митралната регургитация е свързана с миокардна исхемия и некротични папиларни промени.

 

Лечението на митралната регургитация може да бъде консервативно или интервенционално, като обикновено първото е мост към второто и необходимост от хемодинамична стабилизация.

 

В консервативното лечение влиза употребата на бримкови диуретици за повлияване на белодробния оток; калциеви антагонисти, ACE-инхибитори, сартани, които намаляват следнатоварването на сърцето и подобряват помпената функция; дигиталисови препарати при третиране на предсърдното мъждене; индиректни антикоагуланти (фактор Ха-инхибитори) за превенция на церебрални съдови тромботични инциденти, вследствие на предсърдното мъждене и хемостагнацията в предсърдията; антибиотична профилактика на ревмокардита и инфекциозния ендокардит (при стрептококови инфекции на горните дихателни пътища, при дентални процедури и екстракции) и др. Дефинитивното лечение на митралната регургитация е клапното протезиране - съответно с механична или биопростетична (свинска) клапа.

 

Биомеханичната клапа не изисква антикоагулантна терапия, но има по-кратък живот (около 10-15 години), заради което е предпочитана при по-възрастни пациенти с очаквана продължителност на живота под 10 години, както и при млади жени, които се очаква да родят. Механичните клапи имат доста по-дълъг живот и са предпочитан избор при млади пациенти, но изискват доживотна антикоагулантна терапия, поради риска от тромботични усложнения.

 

Важно е да се отбележи, че митралната регургитация може да бъде обратимо състояние при премахване на етиологичната причина – напр. при отстраняване на миокардната исхемия (поставяне на стент, байпас, или адеквата медикаментозна терапия на исхемичната болест – бета-блокери, нитро-производни и др.). Необходимо е навременно лечение и клапно протезиране преди да се стигне до обременяване на лявата камера и камерни структурни промени. При хронична митрална стеноза, навременно лечение и протезиране, прогнозата е благоприятна.