Миокардитите са възпалителни заболявания на сърдечния миокард и се дължат на инфекциозни и неинфекциозни причини. В последната група се включват токсини, алергени и автоимунни нокси. Много често се засягат по-млади хора, а вирусните миокардити са важна причина за развитието на дилатативна кардиомиопатия.
Причините за миокардит не са малко...
В основния си дял миокардитите са последица от вирусна инфекция. В това число най-чести причинители са представители от групите на аденовируси и ентеровируси (Coxsackie A и B, Herpes virus, Ebstein-Barr virus). Особено през последните 20 години доказаните щамове са в полза на аденовирусите.
Други причинители на инфекциозен миокардит са някои бактерии - Streptococci, Meningococci или гъби - Candida, Actinomycosis.
Причина за неинфекциозните форми са някои лекарства, алергени, както и автоимунни процеси. Миокардит се среща най-често след употребата на химиотерапевтици - например доксорубицин и циклофосфамид. Сулфонамидите и пеницилинът са от групата на антибиотиците, които могат на причинят токсичен миокардит.
Описани са случаи на фулминантен миокардит след излагане на вредното действие на тежки метали - олово, мед, кобалт или след ухапване от змии, скорпиони и паяци.
Фази на развитие
- Острата фаза протича до втората седмица от началото на симптомите. Тогава настъпва миокардна деструкция, като резултат от клетъчномедиирана цитотоксичност.
- Хроничната фаза е периодът след втората седмица и тогава деструкцията продължава, като се намесват и автоимунни механизми.
- В трета фаза на вирусния миокардит настъпва ремоделирането на сърдечните кухини. Клетъчният инфилтрат в миокарда се замества с фиброза. Това е етапът на прогресия на вирусния миокардит в дилатативна кардиомиопатия.
Каква е клиниката на заболяването?
Много често не се откриват белези на болестта, тя протича тихо и се открива в стадий на изява на сърдечна недостатъчност. Когато са налице обаче, те са израз на увреждане на сърдечносъдовата система с клиника на остра сърдечна недостатъчност или внезапна сърдечна смърт при камерни аритмии.
Почти винаги в клиничната картина е включен токсо-инфекциозен синдром с фебрилитет и грипоподобно състояние с миалгия, артралгии, инфекция на горните дихателни пътища и тонзилит.
Фокалният миокардит може да протече с клиниката на остър коронарен инцидент и да се обърка от клинициста най-често с миокарден инфаркт. Особено в случаите, в които има гръдна болка и покачване на маркерите за миокардна некроза, диференциалната диагноза е трудна.
Ритъмно-проводните нарушения са изключително честа находка, придружаваща клиниката на миокардита. Могат да бъдат регистрирани синусова тахикардия, предсърдно мъждене и в до 39% от случаите камерни аритмии. Честа проява на миокардното увреждане са AV-блок от различна степен, бедрени блокове и неспецифични ST-T промени.
Трудно ли се поставя диагнозата?
Откриването на миокардита е трудно, защото рядко се мисли за него. Но при млади пациенти с внезапно влошаване на сърдечната функция, без подлежаща патология, е необходимо да се направят допълнителни изследвания.
Пълната кръвна картина, СУЕ, CRP и фибриноген обикновено са със завишени стойности, но те са неспецифични показатели. Маркерите за миокардна некроза - серумна креатин киназа и тропонин са повишени при повече от 50% от пациентите.
Поради честата вирусна етиология е необходимо прицелно търсене на вирусни антитела в серума на пациента.
Ехокардиографията е неинвазивен метод, който не изключва и не потвърждава диагнозата миокардит, но е ценен за оценката на миокардната функция в хода на заболяването.
Най-сигурен метод за поставяне на диагнозата и на този етап остава ендомиокардната биопсия (ЕМБ). Представлява изследване на миокарден биопсичен материал, който служи за хистологична оценка и доказване на вирусен геном в миоцитите. Обикновено се предпочита при пациенти с бърза и неясна прогресия на сърдечната недостатъчност и трудно повлияване от медикаментозното лечение.
