Съвременната кардиология отчита грандиозни успехи в диагностиката и лечението на миокардния инфаркт. В пъти е намаляла смъртността от това заболяване. В много случаи бързата и адекватна реакция осигурява пълно възстановяване на сърдечния кръвоток. Правопропорционално на позитивната статистика обаче нараства и броя на болните с ранни или късни кардиологични усложнения след прекаран миокарден инфаркт. Това често се дължи на факта, че на фона на нарушеното кръвоснабдяване на определен сърдечен участък настъпва тъканна увреда, а в някои случаи пълна загуба на функциониращ миокард.

 

Според зоната на увреда може да следват най-разнообразни усложнения. Близо половината от болните развиват различна по степен сърдечна недостатъчност. Загиването на мускулни клетки смущава помпената функция на сърцето. Структурите му претърпяват ремоделиране, като в някои участъци настъпва атрофия, а други компенсаторно разрастват. Симптомите се определят от това дали се развива лявостранна, дясностранна или тотална сърдечна недостатъчност и т.н.


 

Друго често усложнение, възникващо след преживян миокарден инфаркт, са ритъмните и проводните нарушения. Новопоявили се екстрасистоли, учестен или забавен пулс, бедрен или частичен AV блок и много други може да са съвсем ранни и първи белези на сърдечен инцидент в над 80% от болните. Спонтанното спиране на сърцето или критично протичане на аритмия може са причина за фатален изход от инфаркта.

 

Въпреки, че всички болни преживяли миокарден инфаркт остават на лечение за разреждане на кръвта, повторни тромботични инциденти не са рядкост. И още повече - при тези болни рискът от исхемична болест на сърцето и повторен инфаркт е завишен. Често се наблюдават и т.нар. артериални емболи, тоест формиране на тромби в увредената сърдечна зона, които в последствие достигат други органи и системи.

 

Ако инфарктното огнище засегне сърдечните клапи, тяхната функция може да се наруши или напълно изгуби. Това се изразява най-често в невъзможност за затваряне на клапите. Може и да се стигне дори до тяхното разкъсване. Същото важи и за междукамерните или междупресърдни прегради. Разкъсване може да настъпи дори на някоя от външните стени на сърдечната торбичка, като това изисква кардиохирургична намеса в съвсем бърз порядък. 

 

Какви са препоръките на лекарите за след изписването от болницата?

Още първото нещо, което трябва да бъде направено е започването на един по-здравословен и балансиран начин на живот. Вредности като алкохол и тютюнопушене не би трябвало да присъстват в ежедневието на болния. Поддържането на здравословна, ниска на мазнини диета и избягването на солени продукти, са крачка към поддържаенто на по-добро тегло, нива на кръвната захар и чисти кръвоносни съдове.

 

NEWS_MORE_BOX


Нито пълното обездвижване нито прекалената активност биха били полезни за човек, преживял миокарден инфаркт. Първо място заема т.нар. кардиорехабилитация и възстановяване на физическия капацитет. Това, според тежестта на инфаркта, може да трае от няколко дни до няколко месеца. В най-добрия вариант постепенно се увечават дневните разходки и физическо натоварване, комбинирано с продължителен сън и дневни почивки. По преценка на лекуващия кардиолог, извършване на функционални тестове и съобразяване с професията, след няколко седмици или месеци болният може да започне отново работа.

 

А какво лечение изисква един болен след преживян миокарден инфаркт? Разбира се, това зависи от типа и тежестта на инфаркта. Най-често обаче се налага прием на няколко основни групи лекарства. От една страна стоят медикаментите за разреждане на кръвта-антикоагуланти или антиагреганти. Те се комбинират със средства за контролиране на високия холестерол в кръвта. Липидопонижаващите освен да свалят липидите стабилизират атеросклеротичните плаки в съдовете.

 

При необходимост се назначават лекарства за контролиране на кръвното налягане. Обикновено до живот се приемат още т.нар бета блокери за контролиране на пулса. При ритъмни нарушения се провежда необходимото антиаритмично лечение и т.нар. Болните, преживяли миокарден инфаркт, подлежат на продължително проследяване и наблюдение поради поенциално по-рисковото състояние, в което се намират.