Микроскопският колит е възпаление на дебелочревната лигавица, за което е характерно, че поставянето на диагнозата става микроскопски – при колоноскопия лигавицата изглежда здрава. Затова е препоръчително при всяка колоноскопия да се взима материал за биопсия. В противен случай, поставянето на диагнозата е невъзможно и такива пациенти могат да бъдат диагностицирани с функционално състояние като синдром на раздразненото дебело черво.


При микроскопския колит могат да се редуват релапс периоди с периоди на ремисия, които могат да продължават различни периоди от време. Етиологично, причините могат да бъдат различни – бактериални инфекции и токсини, вирусни инфекции, автоимунни реакции – глутенова ентеропатия, Хашимото, диабет тип 1, ревматоиден артрит, псориазис и др. Според някои специалисти има известно застъпване между глутеновата ентеропатия и микроскопския колит, тъй като не всички пациенти с глутенова ентеропатия имат класическата клинична картина, а се наблюдават подобни микроскопски изменения. Употребата на някои лекарствени средства – нестероиди противовъзпалителни (аспирин, ибупрофен, диклофенак и др.) и някои антидепресанти (SSRI), инхибитори на протонната помпа, бета-блокери, статини, ACE-инхибитори и сартани могат да тригерират или влошат състоянието. Непълната резорбция на жлъчни киселини може да причини иритация колона. Известно е, че жените са по-склонни към развитие на състоянието – изобщо към автоимунни заболявания (статистически, съотношението жени:мъже с цьолиакия е 5:1). Нещо повече – някои проучвания сочат, че пост-менопаузалната хормонална терапия може да тригерира микроскопски колит. Колагенозният микроскопски колит обикновено се развива около петата декада, а лимофитозния около шестата.


Симптоматиката може да варира, но централният симптом е воднисти диарични изхождания без кръв. Диарията може да бъде продължителна или интермитентна, а също може да бъде съпроводена с коликообразни коремни болки, дехидратация, анорексия (липса на апетит), отслабване, гадене.



Различават се няколко вида микроскопски колит – колагенозен, лимфоцитен и смесен (непълен). Колагенозният се характеризира с акумулация на колагенов слой по-голям от 20 микрометра субепителиално, а лимфоцитният с лимфоцитна инфилтрация над 10%. Смесеният или непълен с характеристики и да двата. Някои автори дори считат, че двата типа са по-скоро различна фаза на развитие на едно и също състояние.


Диагнозата се поставя хистологично след взимане на биопсия при колоноскопия или сигмоидоскопия. Лабораторно може да се наблюдава лека анемия и повишени маркери на възпалението. Фекалният калпротектин и лактоферин не са сигурни маркери за състоянието.


В лечението влизат различни групи лекарствени средства в зависимост от тежестта на клиничната картина – антидиариини (Loperamide), 5-аминосалицилати (Sulfasalazine, Olsalazine), кортикостероиди (Budenoside, Prednisone, Prednisolone, Methylprednisolone), антибиотици (когато се касае за бактериална инфекция), Cholestyramine (при нарушена резорбция на жлъчни киселини). В по-тежки случаи могат да се ползват имуносупресори и много рядко се стига до частична колектомия. При неподаващи на лечение пациенти, трябва да се изключи глутенова ентеропатия. При лечението на микроскопския колит пациентът трябва да се придържа и към диета с понижена консумация на храни и напитки стимулиращи стомашната секреция (мазнини, кофеин, млечни продукти, шоколад и др.).


В заключение, микроскопският колит е хистологична диагноза, чиято честота е по-висока с напредване на възрастта, както и при жени и пациенти, приемащи определени лекарствени средства. Наблюдава се редуване на релапс периоди, с периоди на ремисия. Състоянието по принцип не се асоциира с живото-застрашаващи компликации, но нелекувано може силно да намали качеството на живот на пациентите и да доведе до тежка и опасна дехидратация.