Като посочван за най-голям орган в човешкото тяло, кожата е и в пряк контакт с околната среда. Нейната основна функция е бариерна – осигурява защита срещу различни фактори от обкръжаващата среда. Паралелно с това кожата е колонизирана с различни видове бактерии, част от които са постоянна (резидентна) флора, а други са само временна или транзиторна.


Част от микроорганизмите по кожата са условно патогенни (при определени условия, като например отворени рани, спадане на имунната защита, те могат да водят до развитието на заболяване), други са без наличие на патогенен потенциал, но по-голямата част от кожната микрофлора остава непроучена.


Кожната микрофлора има важно физиологично значение за организма. Нейната роля се изразява основно в защитната функция срещу заселването и размножаването на различни патогенни бактерии и гъбични причинители. Тя е един от факторите на имунитета, и по-точно на естествената резистентност.



Лабораторни опити доказват, че кожната флора не се разпространява толкова лесно и свободно между хората. При 30 секунди умерено триене и сух контакт с ръце води до предаване на едва 0.07% от естествената флора на непокрита кожа.


Кожната флора се различава значително от тази в червата, но и двете са значително по-бедни на видово разнообразие в сравнение с почвената флора.


Относително постоянната и добре диференцирана резидентна кожна микрофлора е представена от различни микроорганизми в отделните области на тялото. Значение оказва влажността на кожната област, наличието на секрети, контакт с дрехи или дали се намира в близост до лигавици (устна и носна кухина, очи и перинеална област).


Така например в по-сухите участъци на кожата (бедни на потни жлези) микробното представяне е сравнително по-бедно, за разлика от това в по-влажните участъци - мишници, перианална област, гънките между пръстите, естествените сгъвки на тялото, където гъстотата на микроорганизми е значително по-изразена.


По-голямата част от микроорганизмите се локализират в роговия слой на кожата и в горните отдели на космения фоликул. Едва малък брой от наличната резидентна флора се разполага в дълбочината на космените фоликули. Именно на тези бактерии в около космените фоликули се дължи реколонизирането на кожата след измиване или антисептична обработка. Лабораторни опити показват, че измиването на кожата води до намаляване на микробната популация с 90%. Като за период от приблизително 8 часа тя се възстановява напълно. Интересен факт представлява липсата на увеличение на популацията от микроорганизми при лоша хигиена на кожата.


NEWS_MORE_BOX


Преобладаващите постоянни микроорганизми на кожата са стафилококи, дифтероидни бацили, стрептококи и ентерококи. Около 90% от микрофлората на кожата е представена от Staphylococcus epidermidis – около 90% от флората. В областта на половите органи, около носа и зърната на гърдите се изолира Staphylococcus aureus. Гъбите и дрождите често се срещат в областта на кожните гънки.


Според т. нар. хигиенна хипотеза повечето кожни заболявания се разглеждат като резултат от нарушен баланс на кожната флора поради пагубното въздействието на различните хигиенизиращи продукти, които използваме. Това не означава, че трябва да спрем да се мием, а че е нужно да сме много внимателни с всички видове сапуни, лосиони и кремове, които използваме ежедневно.

 

Антимикробните сапуни не само водят до унищожаване на полезната микрофлора, но и като последствие се води до намножаване на различни гъбични причинители, които водят до кожна иритация. Всичко това е резултат от нарушения баланс на кожната микрофлора.


Паралелно с това използването на бактерицидни и фунгицидни сапуни неизбежно води до резистентни бактериални и гъбични популации на различни дезинфекциращи средства.