Тази инфекция се причинява от най-малките съществуващи бактерии в света. Тя протича остро, като води най-често до атипичен тип пневмония или засяга пикочо-половата система под формата на уретрит (възпаление на уретрата) или пиелонефрит (възпаление на вътрешните структури на бъбрека).
 
Има два основни подвида микоплазми – Mycoplasma pneumoniae и Mycoplasma hominis, които причиняват най-често заболявания при човека, съответно на дихателната или пикочо-половата система.

Как се разпространява инфекцията?

Основен източник на инфекцията е човекът – болен или здрав заразоносител. Разпространението се осъществява най-често по въздушно-капков път (при кашляне, кихане или дори при говорене), но не за пренебрегване е заразяването на предмети от околната среда. Основното за предаването на инфекцията е, че изисква тесен контакт. Това е и причината да е често срещане сред колективи.
 
В повечето случаи клиничната картина наподобява остра вирусна инфекция. Но разликата е, че при вирусните заболявания инкубационният период е много кратък, докато при микоплазмената инфекция той продължава 2-3 седмици.
 
Засега не е известно точно колко време може да трае имунитетът след преболедуване, но е установено, че човек може да се зарази повторно, тоест имунитетът не е пожизнен.
 
Под каква форма ще се развие инфекцията зависи пряко от това, каква е възрастта на заразеното лице. При деца най-често или болестта протича безсимптомно или с леко изразено засягане на горните дихателни пътища. Но при по-възрастни лица най-често инфекцията засяга белодробната тъкан и в повечето случаи се развива пневмония.
 
По отношение на сезона, в който най-често микобактериите причиняват инфекция, това са есенните и отчасти зимните месеци. Входната врата е ресничестия епител на дихателната система, с което се обяснява и дразнещата продължителна кашлица.
 

Кои са симптомите, характеризиращи заболяването?

Заболяването започва постепенно на фона на една лека отпадналост, която постепенно започва да се засилва по интензитет. Появяват се също болки по мускулите и ставите, а телесната температура се повишава. Вследствие на това засегнатото лице усеща чувство за втрисане и студени тръпки по тялото. Заедно с тези симптоми се появява гърлобол и постепенно засилваща се дразнеща кашлица.
 
В началото кашлицата е суха, но с времето тя става продуктивна, тоест започва образуване на храчки, които могат да променят цвета си от белезникав до жълт, с наличие на кръв (но в по-редки и затегнати случаи на протичане на инфекцията). Успоредно с тези симптоми се развива задух и чувство за болка в гърдите.
NEWS_MORE_BOX
По-често при възрастните се развива първична атипична пневмония, но в някои случаи могат да се засегнат само горните дихателни пътища – под формата на ларингит, трахеит или трахеобронхит.
 

Наблюдават ли се усложнения при засегнатите лица?


По кожата може да се появят обриви, а в редки случаи инфекцията може да засегне и структурите на нервната система, където да доведе до различна клинична картина на менингит, менингоенцефалит или да предизвика отключване на синдрома на Жилен-Баре. При някои пациенти са били наблюдавани остри хепатити, панкреатити, както и възпаления на щитовидната жлеза.
 

Как се поставя диагнозата и какъв лечебен план се предприема ?

Изследват се гърлени секрети храчки, а при засягане на пикочо-половата система и урина, цервикален или уретрален секрет. Чрез микробиологично изследване се изолира причинителят, като се изследва и неговата антибиотикочувствителност. Най-често инфекцията може да се сбърка с остри вирусни инфекции.
 
Препоръчва се избягването на живеене и спане в пренаселени помещения. Лечението се състои основно в провеждането на антибиотичен курс в рамките на 10 до 14 дни, като най-често използваните антибиотици са тетрациклини, азитромицин, както и кларитромицин.