Миастеният гравис е автоимунно заболяване, свързано с нарушение в нервно-мускулното предаване, което води до изразена мускулна слабост в хода на двигателната активност или в края на работния ден. То може да се изяви във всяка възраст, като жените са засегнати по-често от мъжете. Вероятността за наличието и на други автоимунни заболявания не е изключена - напр. тиреоидит на Хашимото и др.
 
В основата на заболяването стои образуването на антитела срещу ацетилхолиновите рецептори или срещу специфични мускулни ензими, които имат роля в нервно-мускулното предаване. Затова нарушенията в имунитета водят до нарушение в мускулната контракция.
 
Доказана е връзката на тимуса в развитието на автоимунния процес. В 70-80% от случаите на миастения гравис се открива паралелно и хиперплазия на тимусната жлеза или туморно образувание - тимом. Като „пусков механизъм” за възникналото имунно нарушение се обсъжда и ролята на бактериална или вирусна инфекция,но все още не е напълно изяснен механизма, по който настъпва то.
 
Началото на заболяването обикновено е постепенно, но може и да се прояви внезапно вследствие остро настъпващи състояния, алергии, стрес, медикаменти и др.
 
Мускулите, които най-често са ангажирани от автоимунния процес са:
 

1. Очедвигателни мускули

Много често първа проява на болестта са зрителните нарушения - диплопия ( двойно виждане) и/или птоза (спадане на клепача). Обикновено двете очи не са засегнати еднакво. В началото те се появяват само във вечерните часове или след продължително физическо натоварване, а в напредналите стадии стават постоянни, но винаги интензивността им е най-силна в края на деня. Важно е да се отбележи също, че при очен преглед не се установяват други нарушения в зрението.
 

 

В 10-20% от случаите, в рамките на 2 годишен период, проявите на миастения се ограничават само в очедвигателните нарушения. При тези пациенти вероятността за генерализиране на симптомите също е по-ниска.
 

2. Лицеви мускули


Засяга се мимическата мускулатура, като лицето загубва нормалната  си експресия. Усмивката също става безизразна.
 

3. Мускули на фаринкса, ларинкса и дъвкателната мускулатура

Болните могат да изпитват затруднение при дъвкане и гълтане - отначало на твърди, а по-късно и на течни храни с опасност от последваща аспирация в белите дробове. Говорът също е засегнат като гласът е тих, носов и трудно разбираем.
 

4. Мускули на дихателната мускулатура

 
Развива се хронична дихателна недостатъчност, която при едно изостряне на заболяването - миастенна криза, може сериозно да засраши живота на пациента.
 
В напреднали стадии на болестта се обхващат мускулите на врата, както и мускулите на крайниците, най-често проксималните, изявяващо се в трудности при изкачаване на стълби, невъзможно продължително стоене с повдигнати ръце и др. Генерализането на заболяването в повечето случаи настъпва в  рамките на 2 години от началната проява.
 

В хода на болестта може да настъпи рязко влошаване на състоянието. Това са т.нар. кризи, които могат да бъдат провокирани от стрес, заболяване, прием на неподходящ медикамент и др. миастенни кризи. При тях настъпва остро влошаване на симптомите. При предозиране на лекарствената терапия настъпват т.нар холинергични кризи с изпотяване, гадене, повръщане, диария до мускулни потрепвания и гърчовe и др.
 

NEWS_MORE_BOX

 

Диагнозата се поставя с тестове за мускулно натоварване, един от които е задържане нагоре на погледа за 60 сек. с цел провокация на диплопията и спадане на клепача. Използват се също и медикаментозни тестове, с които се цели да се види дали има подобрение на симптомите след прием на определен медикамент. За доказване на бързо настъпващата мускулна слабост се прилага също ЕМГ- електромиография. С помощта на скенер и ЯМР може да се открие увеличение на тимуса или негово туморно образувание.
 
Лечението е с ацетилхолинестеразни инхибитори. Прилагат се също имуносупресори, плазмафереза и имуноглобулини при екзацербация на процеса и при неповлияване на симптомите със стандартната терапия.