Освен изследванията на слуха се използват и други методи, с които се установява наличието на болестни прояви от страна на ушите. Първоначално се започва с разпит на пациента за установяване на основните оплаквания и първоначален оглед (особено внимание се обръща за наличие на малформации, белези, язви, фистули, оток или новообразувания).


След огледа се извършва палпация или опипване на областта – търси се оток, поява на болка при натиск или почукване, опипва се ушната мида и се преценява състоянието на регионалните лимфни възли.


Като по-специфичен метод се прилага т. нар. отоскопия. Изследването представлява оглед на външния слухов проход, състоянието на тъпанчевата (тимпанална) мембрана. Важно е изключването на перфорация, гноетечение, наличие на плаки или гъбични огнища.



Най-подходящ за изследване на тъпанчевата мембрана е електричният нисковолтажен отоскоп. При него има възможност за трикратно увеличение на образа. Независимо от това най-прецизен е огледът с диагностичен микроскоп, който дава увеличение 6 до 12 пъти.


За да бъде извършен огледът е необходимо поставянето на ушни фунийки, като за целта е нужно изправяне на външния слухов проход, което става чрез издърпване на ушната мида. При възрастните тя се издърпва нагоре и назад, а при малки деца – надолу и назад.


Фунийката се подбира според ширината на ушния канал, като се въвежда с бавни въртеливи движения. При неправилен избор може да се допре костния сегмент, което да е съпроводено с болка и кървене. Твърде плиткото въвеждане на върха на фунийката води до оставане на отвора ѝ в окосмената част на канала и съответно компрометира прегледа.


Важно за извършване на цялостен оглед е предварителното изчистване на ушния канал от натрупана ушна кал (церумен) или други артефакти. Прави се промивка със спринцовка, която се зарежда с промивна течност (обикновено вода или физиологичен разтвор с температура близка до тази на телесната – 37 градуса). При наличие на твърд церумен се извършва предварително размекване с 3% кислородна вода или препарати от мрежата.


Съществуват няколко противопоказания за извършване на промивка – при перфорация на тъпанчевата мембрана или нараняване на външния слухов проход, както и счупвания в областта на пирамидата или външния слухов проход.


NEWS_MORE_BOX


При отоскопия се инспектира слуховия канал за наличие на кожни раздразнения, церумен, чужди тела, секреция (с или без миризма), кървене, мицели на гъбични причинители, полипи, както и новообразувания. Цветът на тъпанчевата мембрана трябва да бъде седефено белезникав до сиво-жълтеникав.


Повърхността на мембраната е гладка, безструктурна, със запазен на типично място светлинен рефлекс. Мембраната е леко матова, а при наличие на атрофични промени по нея – до прозрачна.
Освен оглед за цвят и форма се прави изследване и за подвижност. С помощта на помпичка към фунийката се увеличава и намалява налягането във външния слухов проход, при което мембраната се огъва. При наличие на сраствания мембраната е силно ограничена в движенията си.


При огледа могат да се открият наличичето на зачервяване и разширени кръвоносни съдове. Най-често причина е външния отит, както и възпалението на средното ухо. Хлътване на тъпанчевата мембрана се наблюдава при понижено налягане в кухината. При натрупване на секрет в кухината на средното ухо е налице замъглена повърхност на тъпанчевата мембрана, оточна, пролабираща, с или без перфорация. Перфорациите са най-често централни и периферни.


Като недиференцирана се определя тъпанчева мембрана, чиято повърхност е възпалена, със зачервяване, оток, загуба на блясък и десквамация – излющване на повърхностния епител.