1. Същност

Етиологичен агент на хепатит С е вирус с едноверижен RNA геном, който принадлежи към семейство Flaviviridae. В над 60 % от случаите инфекцията с НСV води до развитието на хроничен хепатит, който може да прогресира до цироза или хепатоцелуларен карцином. Поради голямата генетична вариабилност на вируса е възприета класификация според различията на генома.


Разграничени са шест основни генотипа и множество субтипове. В България най-разпространеният генотип е 1, представен основно от субтип 1b.


 

2. Методи на изследване

Лаборатория „Цибалаб” разполага с набор от изследвания за диагностика на HСV:

  • Серологични изследвания за доказване на anti HCV антитела по методите CLIA -хемилуминисцентен имунен анализ и ELISA;
  • Качествения тест за НСV-RNA;
  • Количествен Real time PCR за определяне на НСV- RNA.

3. Клинично значение и информативно съдържание

  • Първата стъпка при лабораторната диагноза на инфекцията с хепатит С е откриването на специфични антитела срещу НСV протеините посредством скринингови тестове- CLIA, ЕLISA и др. Въпреки използването на високочувствителни и с доказана специфичност тестове, потвърждението на положителните резултати с други тестове е необходимо, тъй като наличието на фалшиво положителни резултати не е изключено особено в популация с ниско разпространение на болестта. Скрининговите тестове за НСV антитела са подходящи за диагноза на прекарана или настояща инфекция при пациентска популация с високо разпространение на болестта. Ако е необходимо потвърждение на остра инфекция би следвало да се използва НСV- RNA качествен тест.
  • HCV-RNA качествен тест е приложим във всички случаи на:
    •  подозирана остра инфекция по време на диагностичния за антитела прозорец;
    • подозирана хронична НСV инфекция при серонегативни пациенти (имуносупресирани);
    • в случаите на гранични резултати от имунологичните тестове;
    • за мониториране на пациенти провеждащи терапия с интерферон (качественият тест за  НСV- RNA е задължителен при приключване на терапията с цел определяне на окончателната й ефективност);
  • При установяване на инфекция с HCV е необходимо провеждане на количествен тест преди започване на лечението, както и след приключването му, тъй като предоставя прогностична информация за ефективността на терапията. Установено е, че реакцията на приложената терапия е по-добра при пациенти с ниски нива на HCV.

При HCV позитивен пациент с отрицателен вирусен товар тестът трябва да се повтори след 3-4 месеца, тъй като при някои пациенти с активна инфекция е възможно периодично да има твърде ниски (неоткриваеми) нива на вирусния товар.

 


4. Индикации:

Скрининговото изследване за anti HCV е препоръчително при:

  • лица с трансфузии на кръв и кръвни продукти;
  • венозни наркомани;
  • пациенти на хемодиализа;

 

Количественото определяне на HCV-RNA се препоръчва:

  • за определяне на количеството на вирусните частици (вирусен товар) на милилитър серум или плазма, на вече диагностицирани с HCV инфекция пациенти;
  • при пациенти с HCV инфекция, на които предстои антивирусна терапия, вече се прилага терапия или терапията е приключена за определяне на ефекта от нея;
  • при новородени на възраст ≥6 месеца със суспектна трансмисивна инфекция от майката;
  • HIV-инфектирани индивиди с отрицателен резултат за anti HCV със скрининговите методи и недиагностицирано чернодробно увреждане.
NEWS_MORE_BOX

5. Материал за изследване:

Изследванията за определяне на anti HCV се извършват от серум или плазма.
Препоръчителният материал за изследване е плазма взета в РРТ (plasma preparation tube). Поради високата чувствителност на вируса към РНК-азите, присъстващи в кръвта, е необходимо плазмата да се отдели до 30 минути след пробовземането. Епруветката с отделената плазма е задължително в рамките на 24 часа да бъде транспортирана до лабораторията.



Библиографска справка
1.Laboratory guidelines for screening,diagnosis and monitoring of hepatic injury- volume 12/2000
2.Clinical guidelines on the management of hepatitis C- Compiled on behalf of the Royal College of Physicians of London and the Brtish Society of Gastroenterology- 2001 Volume 49 Supplement I
3.J.B.Henry,MD- Clinical Diagnosis and Management by Laboratory Methods -Twentieth Edition
4.Scott JD, Gretch DR. Molecular diagnostics of hepatitis C virus infection: a systematic review. JAMA. 2007;297:724-732.
5.Ghany MG, Strader DB, Thomas DL, et al; American Association for the Study of Liver Diseases. Diagnosis, management, and treatment of hepatitis C: an update. Hepatology. 2009;49:1335-1374.