Мозъчните метастази са най-честият туморен процес, който засяга централната нервна система. Между 20% и 45% от засегнатите, диагностицирани с онкологично заболяване, развиват мозъчни метастази.


Сред най-честите тумори, които метастазират в главния мозък са малигненият меланом, карцином на белия дроб, карцином на гърдата, както и не на последно място колоректален карцином. Характерно е, че в до 40-50 % от метастазите в главния мозък са следствие на първичен рак в белите дробове.


Докато някои метастатични мозъчни тумори се появяват много години след като е диагностициран първичният тумор в друга тъкан или орган, то други могат да метастазират толкова бързо в главния мозък, че диагностиката на онкологичното заболяване първо открива мозъчните метастази, а след това се достига до първичното огнище.



Таргетните молекулярни терапии имат твърде слаб ефект върху мозъчните метастази, поради наличието на кръвно-мозъчна бариера и нейната селективна непропускливост. По този начин системната химиотерапия имат много малък ефект. Освен това туморите, които имат склонност да метастазират в главния мозък, са значително по-резистентни на лечение с химиотерапия в сравнение с други органи и системи.


Някои от мозъчните метастази са безсимптомни. Обикновено това са около 30% от случаите. Затова е важен скринингът сред пациенти с онкологични заболявания, т.е извършването на образна диагностика на главния мозък през определен интервал от време. Повечето мозъчни метастази са единични, но в 30% от случаите се откриват 3 или повече мозъчни метастази.


В диагностиката се използва основно ядрено-магнитен резонанс с контраст. Но при тумори, които засягат мозъчните обвивки, освен образна диагностика се налага и извършването на ликворно изследване.


Хистологичната верификация на туморната тъкан е от изключително значение, тъй като в малък процент от вътречерепните лезии, които първоначално се диагностицират като мозъчни метастази от образната диагностика, след това се установяват като първични мозъчни тумори или мозъчни абсцеси.


Съвременните препоръки насочват към извършване на оперативно лечение, последвано от облъчване на главния мозък, като първа опция при наличието на единична метастаза в главния мозък.


За разлика от това при наличието на множество метастази в главния мозък и резултат от хистология се препоръчва цялостно облъчване на главния мозък или радиохирургия.


Важно е да се отбележат и усложненията на цялостно облъчване на главния мозък, тъй като между 35% до 50% от пациентите, които преминават този тип терапия имат когнитивно влошаване, изразено в разлика степен, обикновено в рамките на 6 месеца.
Когнитивното влошаване се изразява в по-често забравяне, нарушения на паметта, затруднено вземане на решения, нарушени зрително-пространствени умения и афазия. Налице може да бъде още проблем с финия моторен контрол.


Индикация за хирургична резекция след наличие на хистологична диагноза, е нуждата от декомпресия на главния мозък за редукция на симптоматичния мас ефект (от притискане на съседните тъкани) и мозъчен оток (с цел подобряване на нарушената неврологичната функция).


Най-често мозъчните метастази са добре обособени и инфилтрират в много малка степен околната здрава тъкан. Това позволява тяхното лесно хирургично отстраняване, чрез спазването на принципите на микрохирургична резекция.


Ролята на имунната терапия при мозъчни метастази е сравнително нова методика, която дава алтернативен вариант на лечение, без инвазивни процедури.


Референции:
Congress of Neurological Surgeons Systematic Review and Evidence-Based Guidelines on Treatment Options for Adults With Multiple Metastatic Brain Tumors, 2019