Метаблитният синдром е съвкупност от физиологични прояви, които увеличават риска от развитие на диабет тип 2, сърдечносъдови заболявания и инсулт.

 

Метаболитният синдром се определя при наличие на 3 или повече от следните рискови фактори:


 

Обиколка на талията

Обиколка на талията над 80 см при жените и над 94 см при мъжете.

 

Високи триглицериди

Високи нива на триглицериди в кръвта. При стойности равни или по-високи от 1,7 mml/l или 150 mg/dl.

 

Високо кръвно налягане

Стойности на кръвното налягане над 130 mm Hg/85 mmHg.

 

Ниско ниво на “добрия” холестерол

При стойности на добрия холестерол - HDL под 1 mmol/l или 40 mg/dl при мъжете и под 1,3 mmol/l - 50 mg/dl при жените.

 

Висока кръвна захар

Кръвната захар се установява чрез измерване на нивото на глюкозата чрез анализ на кръвна проба, взета на гладно.

 

При почти всички пациенти с метаболитен синдром се наблюдава повишена инсулинова резистентност, която се дължи на намалена инсулинова чувствителност.

 

Инсулинът е хормон, който се отделя от панкреаса и служи като “ключ”, който позволява на клетките да погълнат глюкозата.

 

По този начин допринася за регулирането на нивата на кръвната захар.

 

Ако клетките станат устойчиви спрямо инсулина, те ще усвояват глюкозата в по-малка степен, въпреки наличието на инсулин.

 

В този случай глюкозата се съдържа във високи концентрации в кръвта и в ниски концентрации в клетките.

 

За да се осъществи регулация на кръвната захар е необходимо по-високо количество инсулин, което води до изтощаване на възможностите на панкреаса.

 

Ако това състояние не бъде коригирано чрез терапевтични средства ще доведе до развитие на диабет тип 2.

 

Инсулиновата резистентност е свързана с увеличен риск от високо кръвно налягане и сърдечносъдови заболявания, защото се съчетава с повишени нива на холестерола и триглицеридите, които увреждат стената на артериите.

 

Инсулиновата резистентност е свързана и със затлъстяване и наднормено тегло, особено когато мастната тъкан се концентрира в коремната област.

 

Учените са установили, че мастните клетки са способни да отделят хормони, които имат връзка с инсулиновата резистентност и метаболитния синдром.

 

Кои са рисковите фактори?

  • Генетична предразположеност;
  • Заседнал начин на живот;
  • Повишен прием на калории;
  • Повишен прием на мазнини и захари.

Кои са възможните усложнения?

  • Диабет тип 2;
  • Сърдечносъдови заболявания;
  • Инсулт;
  • Синдром на поликистозните яйчници.

Синдромът на поликистозните яйчници се дължи на хормонален дисбаланс, който може да бъде причина и за безплодие.

 

Характеризира се с повишен синтез на мъжки полови хормони от яйчниците, което води до образуване на кисти и до затруднено узряване на яйцеклетките.

 

Много пациентки, които са засегнати от синдрома на поликистозните яйчници имат наднормено тегло и инсулинова резистинтност, ето защо лечението и на двете състояния е от ключово значение.

 

Някои учени предполагат потенциална връзка между метаболитния синдром и други заболявания като рак на гърдата, рак на матката, простатата и червата, както и болест на Алцхаймер.

 

Референции:

https://www.passeportsante.net/fr/Maux/Problemes/Fiche.aspx?doc=syndrome_metabolique_pm