Установени са няколко рискови фактора за Меркел-клетъчния карцином, които включват - възраст над 50 години, светла кожа, прекомерно излагане на слънце (ултравиолетова светлина) или имунна система, която е или отслабена, или компрометирана.

 

Хората със заболявания като HIV / СПИН, бъбречна или сърдечна трансплантация и автоимунни заболявания, които изискват лекарства, които потискат имунната система, както и някои форми на рак на кръвта като хронична лимфоцитна левкемия са често свързани с отслабения имунитет. Въпреки че такива лица са изложени на повишен риск от развитие на Меркел-клетъчния карцином, над 90% от хората със заболяването нямат известни проблеми с имунната система.



Установено е, че Меркел-клетъчният карцином често се свързва до около 80% с Меркел-клетъчен полиомавирус. Вече е ясно, че по-голямата част от хората се заразяват с този вирус в зряла възраст, но вирусът не причинява симптоми, освен в много редки случаи, в които на много по-късен етап това води до Меркел-клетъчния карцином.

 

Някои пациенти развиват Меркел-клетъчен карцином без наличието на полиомавирус (до около 20% от случаите) и такива случаи обикновено са свързани с  облъчване от UV светлина.

 

Приблизително 60% от случаите на Меркел-клетъчния карцином възникват при мъжете.


Симптомите на някои други заболявания могат да бъдат подобни на тези на Меркел-клетъчния карцином. Сравненията могат да бъдат от полза, когато се търси причината за кожната лезия.


Има много различни състояния, които трябва да бъдат диференцирани от Меркел-клетъчния карцином. Те включват - епидермоидни кисти, плоскоклетъчен карцином, базално-клетъчен карцином, гнойни грануломи, липоми, мастни кисти, меланом, лимфом, сарком на Юинг и др.


Под микроскоп, дребноклетъчен карцином на белия дроб често е труден за диференциране от Меркел-клетъчния карцином. И двата вида рак имат подобни невроендокринни характеристики и трябва да се извърши имунооцветяване, за да се разграничи едната форма на рак от другата.


Диагнозата се поставя чрез хистопатология и задължителна биопсия. Имунохистохимичното оцветяване допринася за изясняване на диагнозата.


Прави се компютърната томография на гръдния кош, корема и таза, за да се изключи вероятността от метастази. 2213