Менингококовата инфекция се характеризира с остро протичане. Причинителят на заболяването е Neisseria meningitidis, който представлява широко разпространена бактерия. Попаднала във външна среда, бързо загива, а под действието на различни дезинфектанти показва изразена неустойчивост. Основният механизъм за предаване е въздушно-капковият, като това става при отделяне на микрокапки (аерозол), съдържащи болестотворните бактерии. Обикновено заразяването става при кихане, кашляне и дори говорене.

 

Заболяването протича с катарално възпаление на назофаринкса – най-често хрема и зачервено гърло, но при генерализиране на инфекцията, бактериите, достигнали до мозъчната тъкан, водят до възпаления на меките мозъчни обвивки. Развива се клинична картина на менингит (засягане на мозъчните обвивки) или менингоенцефалит (засягане на мозъчните обвивки и мозъчната тъкан). Прогнозата на тези две състояния е значително по-неблагоприятна.


 

Входната врата на заболяването представляват горните дихателни пътища. Около 20 до 40% от населението са здрави носители на инфекцията, като те могат да я предадат на други хора, които да развият заболяването. Опасност представляват и заразените, които са в инкубационен период.

 

Бактериите могат да преминат в кръвообращението, като по този начин чрез кръвта имат възможност да достигнат до всеки орган от тялото, където се развива възпалителен процес. Най-често инфекцията засяга мозъка, ставите и вътрешната обвивка на сърцето - ендокарда.

 

Засягането на назофаринкса може да протече като една настинка – хрема, зачервено и болезнено гърло, увеличени регионални лимфни възли, както и леко влошаване на общото състояние. За разлика от това при засягане на структурите на централната нервна система, пациентите са в тежко състояние.

 

Състоянието на пациента се влошава внезапно, като е характерна триадата от симптоми висока температура, силно главоболие и повръщане. Телесната температура може да достигне 40-41 градуса. Главоболието обикновено обхваща цялата глава и се засилва при движение. Повръщането наподобява „фонтан” – обилно и внезапно, без да води до облекчение. Кожата става силно чувствителна, дори и към минимални болкови стимули (хиперестезия).

 

При развитие на синдром на радикулерно дразнене към симптомите се прибавят ригидност на вратната мускулатура – болка и скованост при опит за движение вляво и дясно. Краката са леко свити в коленните стави. Неврологичният статус на пациента показва патологични отклонения.

 

NEWS_MORE_BOX

 

Ако се развие сепсис е възможно към клиничната картина да се прибави и синдромът на Уатерхаус-Фридериксън, който се характеризира с некротични промени по кожата на тялото. Освен това засягането на надбъбречната жлеза води до сериозно нарушаване на нейната фукцията (в някои случаи до пълна недостатъчност).

 

Профилактика и превенция на заболяването

Инфекцията се характеризира с всеобща възприемчивост, но контагиозният индекс (имащ отношение към степента на заразност) е сравнително нисък. Здравите носители са свидетелство за наличие на естествена резистентност. Но при лица с имунен дефицит, опасността от заразяване е повишена.

 

Заболяването е ваксино-предотвратимо, съществуват няколко вида ваксини, които се различават по наличието на различни щамове на менингококовите бактерии. Лечението на заболяването е основно антибиотично, според чувствителността на изолираните бактерии. Контактните болни се оставят под наблюдение в рамките на една седмица, а при някои се налага и профилактика с медикаменти.

 

Ако изолираните болни работят в детски градини или училища се налага временно спиране на приема на нови деца в рамките на една седмица. Освен това се предприема и щателна дезинфекция в работното място. 3668