1. Какво представлява менингококовият менингит?
Менингококовият менингит е бактериално възпаление на менингите (мозъчните обвивки), причинено от Neisseria meningitidis – интрацелуларен (вътреклетъчен) патоген, наричан още менингокок. Това е много сериозно медицинско състояние. По данни на Световната здравна организация смъртността при нелекуване е 50%.
2. Кой е причинителят?
Neisseria meningitidis е Грам-отрицателен диплокок със силен афинитет към менингите. Въз основа на различията в антигенната структура на полизахаридната капсула се различават 12 типа менигококи. Патогенни са само за човека. Във външната среда са неустойчиви – загиват бързо при изсушаване, нагряване и под въздействието на дезинфектанти.
3. Как става заразяването?
Бактериите се разпространяват по въздушно-капков път чрез малки капчици слюнка и секрети при кихане, кашляне, целуване и др. Възможно е заразяване и след контакт със заразени предмети. Източник на инфекцията са болните и клинично здравите заразоносители (СЗО оценява назофарингеалното носителство на 5 - 20% от популацията, при епидемии значително повече). Най-често заразяването става при близък контакт с болен или заразоносител в училище, общежитие или друго затворено пространство.
4. Какво е протичането на менингококовия менингит?
След инхалиране на бактериите, те се развиват в лигавицата на назофаринкса, откъдето попадат в лимфните възли и кръвта, предизвиквайки менинкококцемия. От там достигат мозъчните обвивки, където се размножават интензивно. Чрез ликвора (цереброспиналната течност) достигат гръбначния канал, което се манифестира клинично със схващане на врата. След инкубационен период от 2 до 10 дни симптомите започват остро – силно покачване на телесната температура, гърчове, петехии (малки подкожни кръвоизливи), обриви, обърканост, главоболие, повръщане и схващане на вратните мускули. Липсата на петехии не изключва менингококова инфекция.
Според СЗО дори при ранно диагностициране и адекватно лечение смъртността от менингококов менингит е 5 – 10%, обикновено между 24 и 48 часа след началото на симптомите. Най-застрашени са децета под 5-годишна възраст и тийнейджърите. Подуването на менингите и/или мозъка може да доведе до трайни увреждания – инвалидизация, понижаване на паметта или загуба на слух или зрение в 10 – 20% от оцелелите.
Бактериите също така продуцират токсини, които увреждат сърцето и кръвоносните съдове и предизвикват кръвоизливи. Менингококовият сепсис е остро състояние, при което бактериалните токсини могат да предизвикат полиорганна недостатъчност. Тромбозата в периферните съдове може да бъде последвана от гангрена и ампутиране на крайници.
Синдромът на Уотърхаус-Фридериксен е фулминантната форма на менингококцемията, при която се развива надбъбречна недостатъчност, дисеминирана тромбоза и циркулаторен колапс, и обширни подкожни кръвоизливи. Смъртността е висока дори при адекватно лечение.
В по-редки случаи бактериите достигат сърцето, белия дроб, очите, ставите.
