Менингитът е инфекция на тънките обвивки на главния и гръбначния мозък – менинги. Почти винаги това заболяване се развива като усложнение на вирусна или бактериална инфекция, ангажиращи промени в ушите, синусите или горните дихателни пътища. Бактериалното възпаление на менингите е изключително сериозно заболяване, което изисква незабавно започване на сериозна терапия.


Пациентите най-често споделят за симптоми като висока температура, силно главоболие, схващане и болка в областта на шията, раменете и гърба. Болката може да бъде със стрелкащ характер надолу към задната част на врата и понякога по протежение на гръбнака при навеждане на врата напред.

 


Пациентите също така споделят за непоносимост към ярка светлина – фотофобия, поява на обриви по тялото, които могат да бъдат с неравна повърхност и петниста цветова покривка. Възможни са сънливост, епилептични припадъци и понякога кома.


При децата клиничната картина има още два много важни белега. Характерен е специфичен за болестта високотонален плач. При кърмачетата може да се получи раздуване на фонтанела.
 

Кои са най-честите причини за развитие на менингит?

Бактериалният менингит се развива от няколко вида бактерии. Трите основни вида са Hemophilus influenza, Neisseria meningitides и Streptococcus pneumonia. Тези микроорганизми предизвикват приблизително 80% от случаите на менингит.


Те могат да се намират по лигавиците на носа и в някои други части от тялото без да предизвикват някакви отклонения от нормата. Предават се от човек на човек при целувка, кашлица или кихане.


Менингит често е усложнение от банална вирусна инфекция – грип, особено характерните за летния сезон, включително вирусите от рота- и аденовирусната група, които предизвикват диария. При условия на възпалени тъкани в организма, се улеснява проникване на причиняващите менингит микроорганизми в системното кръвообращение, тъй като имунната система е ангажирана със спирането на друг вид.

NEWS_MORE_BOX

 


Менингит може да се развие след гъбична инфекция, като най-чест причинител се отбелязват гъбичките от клас Cryptococcus, които се намират в екскрементите на гълъби. Гъбичковите менингити се развиват изключително рядко при здрави хора, но при имунокомпрометирани пациенти инфекцията може да бъде предизвикана много лесно. (Пример за пациенти с имунен дефицит са носителите на вируса на ХИВ, причиняващ синдрома на придобита имунна недостатъчност – СПИН.)

 

Кое лечение е подходящо?

Според мнението на мнозина специалисти по инфекциозни болести и неврология в основата на качественото лечение на менингит стои антибиотичната и симптоматична терапия. Средство на избор при лечението на менингит са антибиотиците от клас цефалоспорини. Най-бърз и агресивен ефект дават представителите на втора, трета и четвърта генерация цефалоспорини.


Вирусните менингити се лекуват чрез стимулиране на имунитета, тъй като са налични много малко антивирусни препарати, които имат директен унищожителен ефект върху всеки вирус. В такива случаи се препоръчва терапия с имуностимулатори – имуноглобулин G, включително билкови препарати с имунен ефект и кръвопреливане.


Симптоматичната терапия при такива пациенти се базира на качествено реанимационно възстановяване на организма по отношение на загубени течности, хранителни вещества и енергия, включително прилагане на медикаменти от групата на нестероидните противовъзпалителни средства с цел облекчаване на болковия синдром и високия фебрилитет.