Менингитът представлява възпалително увреждане на мозъчните обвивки и по-точно на меките мозъчни обвивки, които обграждат главния и гръбначния мозък.

 

Причините за неговата поява са различни и могат да имат различна клинична изява. В някои случаи се касае за невъзпалителен процес, който само наподобява клиничната картина на „истинския” менингит. Затова от съществено значение е установяването на конкретната причина, довела до това състояние, и предприемането на съответните незабавни мерки.


 

От значение на първо място е вида на инфекциозния агент, отключващ заболяването. Според това менингитите се разделят на вирусни, бактериални, гъбичкови и паразитни. Началото на изява и ходът на протичане на инфекцията са различни при всеки един от тези видове.

 

Друго съществено разделение на менингитите е според първопричината за развитие на инфекцията – дали тя засяга първично мозъка или е вторична, дължаща се на огнище извън мозъка, което впоследствие обхваща и него.

 

При вторичните менингити мозъкът може да се засегне по съседство – т.е от разположен наблизо възпалителен процес. Такива са случаите на развитие на менингит след ушна инфекция, синузит, ринит, тонзилит, мастоидит, инфекции на устната кухина, напр. зъбни грануломи и др. Банални манипулации в областта на лицето и главата също могат да доведат до менингит. Другият начин, по който вторично могат да се засегнат менингите е хематогенният, т.е по кръвен път. В този случай огнището на заболяването може да се намира далеч от мозъка, но също да го инфектира – напр. бактериален ендокардит, холецистит, фурункул или карбункул – т.е възпаление на космените фоликули и др.

 

Някои от по-важните първични и вторични вирусни менингити са:

 

  • Първични вирусни менингити – ентеровирусни – Coxsackie, ECHO-вирусни менингити. Често се срещат в детска възраст;
  • Вторични вирусни менингити – херпес зостер, грип, паротит, както и еруптивните заболявания – варицела, рубеола и др.

От бактериалните менингити по-разпространени са:

 

  • Първични бактериални менингити – туберкулозен и менингококов – класически менингит;
  • Вторични бактериални менингити – стафилококови, стрептококови, пневмококови и др.

Важно е да се отдиференцира и състоянието асептичен "менингит", при което менингите не са пряко засегнати от възпалителен процес, но пак е налице менингеално дразнене. Такива са случаите при:

 

  • Субарахноидно кървене;
  • Повишено интракраниално налягане от пространствозаемащ процес;
  • При някои васкулити и колагенози;
  • Ятрогенно – при лумбална пункция, както и при вкарване на медикаменти и контрастни вещества в ликворното пространство;
  • При остри фебрилни състояния в детска възраст – вероятно от токсоинфекциозно засягане на менингите, което е обратимо.

Как да разпознаем състоянието менингит?

 

Има някои основни групи от симптоми, които характеризират заболяването менингит, именно:

 

  • Общосоматична симптоматика – висока температура, отпадналост, учестен пулс и повишена потливост;
  • Синдром на менинго-радикулерно дразнене – наличиен на вратна ригидност, т.е стегнатост. Провокиране на болка при опит за разгъване на свит в коляното крак, а при пасивно свиване на главата към тялото в легнало положение се наблюдава свиване на краката в коленете;
  • Синдром на повишено вътречерепно налягане – дифузно главоболие, обхващащо цялата глава и неповлияващо се от аналгетици, гадене и повръщане, което не носи облекчение, световъртеж, забавяне на пулса, оток на папилата на зрителния нерв;
  • Огнищни неврологични симптоми – най-често се засягат черепно-мозъчните нерви и предимно тези, отговарящи за моториката на окото. Могат да се появят симптоми като двойно виждане, кривогледство, различна големина на зениците и др.; 
  • Общомозъчни и психични нарушения – често е налице психомоторна възбуда, както и промени в съзнанието – количествени – с различна по степен невъзможност за контакт с болния и качествени – наличие на халюцинации, паметови нарушения и др.; 
NEWS_MORE_BOX
  • Ликворен синдром – доказва се след извършване на лумбална пункция. Установява се нарастване на броя на клетките, увеличение на протеините, а намаляване на глюкозата и хлорно съдържание в ликвора.

 

Как се доказва наличието на менингит?

 

Всяко, дори и най-малко, съмнение за менингит изисква своевременното извършване на лумбална пункция. Изследването в значителна степен ще даде отговор за причината за поява на това състояние. Образно изследване на главата също е сред приоритетните мероприятия, както и изследването на пълна кръвна картина.

 

Лечението е строго зависимо от конкретния причинител, като може да е специфично – насочено срещу причината, като и симптоматично – насочено към овладяване на симптомите.