Менингитът представлява възпалително увреждане на мозъчните обвивки и по-точно на меките мозъчни обвивки, които обграждат главния и гръбначния мозък.
Причините за неговата поява са различни и могат да имат различна клинична изява. В някои случаи се касае за невъзпалителен процес, който само наподобява клиничната картина на „истинския” менингит. Затова от съществено значение е установяването на конкретната причина, довела до това състояние, и предприемането на съответните незабавни мерки.
От значение на първо място е вида на инфекциозния агент, отключващ заболяването. Според това менингитите се разделят на вирусни, бактериални, гъбичкови и паразитни. Началото на изява и ходът на протичане на инфекцията са различни при всеки един от тези видове.
Друго съществено разделение на менингитите е според първопричината за развитие на инфекцията – дали тя засяга първично мозъка или е вторична, дължаща се на огнище извън мозъка, което впоследствие обхваща и него.
При вторичните менингити мозъкът може да се засегне по съседство – т.е от разположен наблизо възпалителен процес. Такива са случаите на развитие на менингит след ушна инфекция, синузит, ринит, тонзилит, мастоидит, инфекции на устната кухина, напр. зъбни грануломи и др. Банални манипулации в областта на лицето и главата също могат да доведат до менингит. Другият начин, по който вторично могат да се засегнат менингите е хематогенният, т.е по кръвен път. В този случай огнището на заболяването може да се намира далеч от мозъка, но също да го инфектира – напр. бактериален ендокардит, холецистит, фурункул или карбункул – т.е възпаление на космените фоликули и др.
Някои от по-важните първични и вторични вирусни менингити са:
- Първични вирусни менингити – ентеровирусни – Coxsackie, ECHO-вирусни менингити. Често се срещат в детска възраст;
- Вторични вирусни менингити – херпес зостер, грип, паротит, както и еруптивните заболявания – варицела, рубеола и др.
От бактериалните менингити по-разпространени са:
- Първични бактериални менингити – туберкулозен и менингококов – класически менингит;
- Вторични бактериални менингити – стафилококови, стрептококови, пневмококови и др.
Важно е да се отдиференцира и състоянието асептичен "менингит", при което менингите не са пряко засегнати от възпалителен процес, но пак е налице менингеално дразнене. Такива са случаите при:
- Субарахноидно кървене;
- Повишено интракраниално налягане от пространствозаемащ процес;
- При някои васкулити и колагенози;
- Ятрогенно – при лумбална пункция, както и при вкарване на медикаменти и контрастни вещества в ликворното пространство;
- При остри фебрилни състояния в детска възраст – вероятно от токсоинфекциозно засягане на менингите, което е обратимо.
Как да разпознаем състоянието менингит?
Има някои основни групи от симптоми, които характеризират заболяването менингит, именно:
- Общосоматична симптоматика – висока температура, отпадналост, учестен пулс и повишена потливост;
- Синдром на менинго-радикулерно дразнене – наличиен на вратна ригидност, т.е стегнатост. Провокиране на болка при опит за разгъване на свит в коляното крак, а при пасивно свиване на главата към тялото в легнало положение се наблюдава свиване на краката в коленете;
- Синдром на повишено вътречерепно налягане – дифузно главоболие, обхващащо цялата глава и неповлияващо се от аналгетици, гадене и повръщане, което не носи облекчение, световъртеж, забавяне на пулса, оток на папилата на зрителния нерв;
- Огнищни неврологични симптоми – най-често се засягат черепно-мозъчните нерви и предимно тези, отговарящи за моториката на окото. Могат да се появят симптоми като двойно виждане, кривогледство, различна големина на зениците и др.;
- Общомозъчни и психични нарушения – често е налице психомоторна възбуда, както и промени в съзнанието – количествени – с различна по степен невъзможност за контакт с болния и качествени – наличие на халюцинации, паметови нарушения и др.;
- Ликворен синдром – доказва се след извършване на лумбална пункция. Установява се нарастване на броя на клетките, увеличение на протеините, а намаляване на глюкозата и хлорно съдържание в ликвора.
Как се доказва наличието на менингит?
Всяко, дори и най-малко, съмнение за менингит изисква своевременното извършване на лумбална пункция. Изследването в значителна степен ще даде отговор за причината за поява на това състояние. Образно изследване на главата също е сред приоритетните мероприятия, както и изследването на пълна кръвна картина.
Лечението е строго зависимо от конкретния причинител, като може да е специфично – насочено срещу причината, като и симптоматично – насочено към овладяване на симптомите.
