Мениеровата болест представлява вид лабиринтопатия, дължаща се главно на съдови промени във вътрешното ухо. Тази болест фактически представлява периферен рецепторен вестибуларен синдром.


1. Какви са причините за поява на заболяването?

Факторите, които могат да индуцират появата на това заболяване, са много и различни. Особено важни са увреждащите фактори на съдовете във вътрешното ухо, което води до вазомоторни нарушения. Те от своя страна причиняват увеличена продукция на ендолимфа или до нарушена резорбция. В крайна сметка се получава покачване във вътрелабиринтното налягане.



В някои случаи етиологична причина може да бъде и алергия. Лабиринтна криза може да се провокира от хронична умора, често тютюнопушене, както и психически травми.


При болестта на Мениер в резултат на вегетативна дисфункция на съдовете се развива водянка в лабиринта, вследствие на което се получават дегенеративни смущения във вътрешното ухо.


2. Каква е клиничната картина?

Клиничната картина е много характерна. Заболяването има пристъпен характер. Пристъпите настъпват спонтанно без някаква провокираща причина. Манифестират се със силен световъртеж, гадене, повръщане, шум в ушите и намаление на слуха. Много често може да се срещне към симптоматичния комплекс и пулсиращо главоболие.


Пациентите заемат принудително положение в леглото, поради неспособността си да се движат или дори да стоят статично. Лицето е бледо, често изпотено. Пулсът е забавен, мек и филиформен, като в някои случаи може да се забележи силно изразена хипотермия. При опити за изправяне симптомите на световъртеж се засилват все повече и повече.


След отминаване на пристъпа симптомите изчезват трайно, но намаленият слух не се коригира. След няколко поредни пристъпа може да настъпи тотална глухота в едното ухо.

 

NEWS_MORE_BOX

3. Кога се поставя диагнозата?

Особено важен е въпросът кога може да бъде поставена диагнозата. Опитните клиницисти поставят диагноза в момента на видимия пристъп, който съдържа цялата гама от клинични симптоми. В останалите моменти, лекарите може да се базират единствено и само на достоверността от анамнезата.

4. Какво лечение се прилага?

Лечението е симптоматично. Прилагат се хипертонични разтвори на 40% глюкоза, както и безсолна диета, която цели намаляване на вътрелабиринтното повишение в налягането. При някои пациенти се прилагат двупроцентни разтвори на локален анестетик, както и приложение на гинко билоба, бета серк или атропин в доза 0,25 мг венозно.


Ако консервативното лечение не предостави желания резултат, може да се извърши хирургическо резециране на седми черепномозъчен нерв, дрениране на ендолимфатичния сакт или разрушаване на ципестия лабиринт. Процедурата се нарича сакулотомия.


5. Каква е прогнозата на заболяването?

Прогнозата е добра. Пристъпите не могат да доведат до внезапно влошаване. Летални изходи досега не са регистрирани. Но намалението на слуха и шумът в ушите прогресират и водят до поява на тотална глухота след няколко поредни пристъпа.