Какво представлява мелиоидозата?

Мелиоидозата (болест на Уитмор) представлява инфекциозно заболяване, което засяга както хората, така и животните. Причината за инфекцията е бактерията Burkholderia pseudomallei, която се разпространяа чрез контакт със замърсена вода и почва.


Болестта се среща рядко в САЩ, но е проблем за общественото здраве за страните в Югоизточна Азия, Северна Австралия и други места с тропичен климат. Мелиоидозата има потенциала да се разпространи в региони, където обикновено не се среща. Поради тази причина B. pseudomallei, причинителят на мелиоидоза, е идентифициран като потенциално биологично оръжие.



Какви са симптомите на мелиоидозата?

Симптомите на мелиоидозата варират в зависимост от формата на инфекцията, която може да включва белите дробове, кръвта; и да се проявява като локални и дисеминирани (разпространени) инфекции.


Като цяло са необходими от две до четири седмици, за да се появят симптоми след излагане на бактерията. Понякога обаче на симптомите може да отнеме часове или години докато се изявят, а в някои случаи хората имат заболяването, без въобще да показват симптоми.


Белодробна форма на протичане


Най-честата форма на протичане на мелиоидозата, която се проявява при хората, е чрез белодробна инфекция. Засягането на белите дробове може да възникне самостоятелно или да бъде в резултат от инфекция на кръвта.

 

Симптомите, засягащи белите дробове, могат да бъдат леки, като бронхит, или тежки, включващи пневмония и водещи до септичен шок. Септичният шок представлява сериозно състояние, причинено от инфекция на кръвта, което може бързо да доведе до летален изход. Симптомите на белодробната инфекция могат да включват:

  • Кашлица с повишено образуване на секрети или храчки (влажна кашлица) или кашлица, при която не се отделят секрети (суха кашлица), наречена още и непродуктивна кашлица;
  • Болка в гърдите по време на дишане;
  • Висока температура;
  • Главоболие и болки в мускулите;
  • Отслабване

Белодробната форма на протичане на мелиоидоза може да имитира туберкулоза, тъй като и двете заболявания могат да доведат до пневмония, висока температура, нощно изпотяване, загуба на тегло, кървави храчки с гной. Рентгенографията на белите дробове при мелиоидоза доста често показва празни пространства, наречени кавитации, които са характерни за туберкулозата.


Форма на протичане с инфекция на кръвния поток


Без бързо и подходящо лечение белодробната инфекция може да прогресира до септицемия, която представлява инфекция на кръвта. Може да се стигне до септичен шок, който е най-сериозната форма на мелиоидоза и е често срещано и животозастрашаващо състояние.
Септичният шок обикновено настъпва бързо, въпреки че при някои пациенти може да се развие по-постепенно. Симптомите включват:

  • Треска, особено с тръпки и изпотяване;
  • Главоболие;
  • Възпалено гърло;
  • Проблеми с дишането, включително задух;
  • Болка в горната част на корема;
  • Диария;
  • Болки в ставите и мускулна слабост;
  • Дезориентация
  • Образуване на абсцеси в кожата, белите дробове и засягане на черния дроб, далака, мозъка, очите, сърцето, мускулите бъбреците или простатата;

Хората, страдащи от някои заболявания, имат по-висок риск от развитие на септична мелиоидоза (с инфекция на кръвта):

  • Диабет;
  • Заболяване на бъбреците;
  • Злоупотреба с алкохол;
  • Чернодробно заболяване;
  • Таласемия;
  • Хронични белодробни инфекции, които включват - муковисцидоза, хронична обструктивна белодробна болест (ХОББ) и бронхиектазии, рак или друго състояние, засягащо функцията на имунната система, но което не е свързано с ХИВ;

За хората на възраст над 40 години също има по-голям риск от развитие на септична форма на мелиоидоза при инфекцията, както и да възникнат по-сериозни симптоми.


Локална инфекция при мелиоидоза


Тази форма на мелиоидоза засяга кожата, подкожната тъкан и органите точно под кожата. Локалните инфекции могат да се разпространят в кръвта, а инфекцията на кръвта, от своя страна, също може да причини локални инфекции. Симптомите могат да включват:

  • Болка или подуване в засегната област, като околоушните жлези, които най-често се свързват с паротит;
  • Треска;
  • Язви или абсцеси по кожата или малко под нея, които могат първоначално да бъдат твърди, сиви или бели възли, след което да станат меки и възпалени и след това да образуват рани;

Дисеминирана инфекция при мелиоидоза


При тази форма на мелиоидоза лезиите се образуват в повече от един орган. Симптомите могат да включват:

  • Треска;
  • Отслабване;
  • Болка в стомаха или гърдите;
  • Болки в мускулите или ставите;
  • Главоболие;
  • Припадъци;

Лезиите от инфекцията са най-често локализирани в черния дроб, белия дроб, далака и простатата. По-рядко инфекциите се появяват в ставите, костите, лимфните възли или мозъка.


Библиография:
Blaney DD, et al. (2017). Infectious diseases related to travel
Centers for Disease Control and Prevention (CDC). Melioidosis
Samy RP, et al. (2017). Melioidosis: Clinical impact and public health threat in the tropics