Меланомът представлява пигментен тумор, който засяга най-често кожата, но има случаи на очна локализация, както и развитието му от клетки на лигавица. Характеризира се с повишена злокачественост – дава ранни метастази и прогресира с бързи темпове. В последните десетилетия се отчита завишаване на честотата му.
 
Като рискови фактори за възникването му се посочват наследствеността, промени в хормоналното състояние, повтарящи се травми върху гранични бенки, както и влиянието на ултравиолетовата светлина. Като рисков контингент се считат хора със светли кожи, особено живеещите в страни с повишена слънчева радиация – напр. Австралия.
 
Честотата на появата му е в права пропорционалност с нарастване на възрастта. Освен това от значение е наличието на по-голямо количество пигментни петна по кожата, както и промяната в структурата на някое от тях.
 
Освен от бенка с променена структура меланомът може да възникне и от видимо непроменена кожа. В тези случаи постепенно започва нарастването на малки по размери възелче, което става сочно и започва да кърви, придобивайки тъмно кафяв до черен цвят. Редки са случаите на апигментни меланоми (без оцветяване), които се разполагат обикновено на малка основа и постепенно повърхността им ерозира и започва да кърви.
 

Кои са критериите за промени по кожата, будещи съмнение за меланом?

Обикновено бенките имат овална форма и ясно очертани граници, с цвят на повърхността от светло до по-тъмно кафяв. Ако по някаква причина симетричната им форма започне да се променя и да излиза от границите на очертанията им, това е признак за проява на диспластичност.

 
Съмнение за меланом буди промяна в цвета на бенките, както и нововъзникнали пигментации на кожата, които се разрастват и се съпровождат със субективни оплаквания – сърбеж, парене или дори болка. Неравномерното оцветяване на бенките с наличие на обезцветени зони или образуване на възелчета на базата на стари бенки също са притеснителни симптоми.
 
Бързото увеличение на повърхността, както и разрастването в дълбочина на пигментния невус (бенката) са признаци за наличие на неопластични процеси. Признаци за злокачествено израждане на тъканта са промяна на кожата около бенката – зачервяване, лек оток, субективно чувство за дразнене, парене или сърбеж, в по-редки случаи болка.
 
NEWS_MORE_BOX
 
При локализации под нокътната плочка меланомът се представя от продълговати пигментни ивици, които не променят разположението си с израстване на нокътя.
 
Признаци за неопластични промени са спонтанното ерозиране на повърхността на бенката, което започва да кърви. Постепенно ерозията прераства в улкус (язва), която е с подкопани краища, а от дъното на язвата излиза кръвенист секрет. Затова незарастващите дълго време рани, които не се повлияват от лечение, също са суспектни за наличие на раково израждане.
 
Важно е всяка съмнителна бенка или нововъзникнали пигментни промени по кожата да бъдат преглеждани от лекар-дерматолог. Променените участъци се оглеждат със специални апарати – дерматоскопи. Освен това се прави биопсия – отстранява се бенката, както и тъкан от разположената гранично здрава кожа. Препаратът се изпраща за хистологично доказване.
 
За различен период от време се развиват метастази, които се разпространяват по лимфен и кръвен път. Най-често засегнатите органи са централната нервна система, костите и белите дробове.
 
Диференциална диагноза на заболяването се прави с други кожни заболявания – базоцелуларен карцином, брадавици, тромбозирала ангиома.
 
Прогнозата зависи от клиничния вариант на малигнения меланом, както и дълбочината, до която е проникнал в кожата. Локализацията също има значение – меланомът по тялото има по-злокачествен характер от този на крайниците. 3671