В индустриално развитите държави артериалната хипертония е с честота до 30-40%. Основна част от нея спада към есенциалния тип хипертония, за която конкретен причинител не е установен. Сред вторичните хипертонии обаче, тази, предизвикана от лекарства, понякога се забравя. Множество молекули могат да предизвикат хипертонична болест или да влошат налична такава, включително и с взаимодействия с антихипертензивните лекарства.


Сред тях често предписвани са нестероидните противовъзпалителни средства (НСПВС) и антидепресантите. Към тях трябва да се прибягва с внимание, особено при хора с повишен риск – напр. налична вече хипертонична болст или напреднала възраст, бъбречно заболяване, захарна болест (диабет), сърдечна недостатъчност и др. Покачване на кръвното налягане може да представлява и вторичен нежелан ефект на част от противотуморните лекарства.


Разбира се, самите лекарства не бива да бъдат изцяло демонизирани, тъй като тяхното действие се усилва с наличието на други рискови фактори като тютюнопушене, злоупотреба с алкохол, затлъстяване и др.



Нестероидни противовъзпалителни средства

Те не само, че се асоциират с повишаване на кръвното налягане, но и се вмешават в дейността на хапчетата за кръвно.


Нестероидните противовъзпаилтени потискат болката и намаляват температурата, като блокират определен ензим – циклооксигеназа. При нормални условия в резултат от неговото действие се получават простагландини, свързани със системна и бъбречна вазодилатация (разширяване на малките съдове); съответно с блокиране на ензима превалира обратният процез на васоконстрикция, което допринася за повишаване на артериалното налягане.


Anti-VEGF (Vascular Endothelial Growth Factor) – лекарства, потискащи съдовия ендотелен растежен фактор

Тези медикаменти блокират развиването на нови кръвноносни съдове. Последните обикновено се развиват в бързо растящите злокачествени тумори. Смущаването на растежа на тези съдове спира притока на кръв към тях, с което се опосредства и тяхното елиминиране.За това и такъв тип лекарства са част от терапевтичните схеми за някои злокачествени болести, за които са подходящи – дебело черво, ректум, бъбрек, глиобластом и др.).


Хипертонията е добре известен вторичен ефект на тези медикаменти. Честотата и тежестта на аретриалната хипертония варират според конкретниата използвана молекула, възрастта на пациента, и наличието или не на съпътстващи сърдечни и бъбречни заболявания. Самата поява на хипертонията може да настъпи отложено, с до няколко месеца след началото на лечението.


Механизмът на повишаване на кръвното се крие и в начина им на действие. Техен основен за тумора и страничен за останалата част от тялото ефект е дисфункция на ендотела (тънкия слой клетки, покриващ кръвоносните съдове отвътре). Намалението в произвоството на азотен оксид), повишено производство на свободни радикали и смутената периферна ангиогенеза допринасят за повишаване на кръвното налягане.
Този ефект на Anti-VEGF е временен и преминава след спиране на лечението.


Антидепресанти

Сред прилаганите от тях специално за тези от групата на ИМАО (инхибитори на моноамин оксидазата) класически са описвани като причинители на хипертонични кризи, особено при кобиниран прием с храни, богати на тирамин (сирене, вино, пушено месо и др.). Самите ИМАО блокират действието на ензим, който нормално обработва и инактивира невротрансмитери като допамин, серотонин и тирамин. Последният, неразграден, минава в системното кръвообращение и предизвиква адренергична реакция с рязко повишаване на кръвното налягане.


Назални деконгестанти – някои от капките за нос

Популярно е използването на топичните вазоконстриктори – тези капки за нос, които хората смятат за особено ефективни и почти веднага разрешават проблема със запушения нос – поне за няколко часа. Тези медикаменти са ксилометазолин, фенилефрин и производни. Рискът идва от това, че молекулите им могат да премиант в системното кръвообращение, където вазоконстрикцията е свързана с повишаване на кръвното налягане. Децата са по-уязвими на тези им ефекти. При възрастните нормалното им дозиране, спрямо препоръките, не следва да предизвика такива е фекти, но при предозиране те не са изключени.


Описаните групи лекарства имат своето важно място в лечението на тежки и понякога – животозастрашаващи заболявания. При индикация за приложението им появата на артериална хипертония не е абсолютен показател за спиране на терапията или намаляване на дозата – крайна дума има състоянието на пациента. По-важното е хипетоничната болест да бъде търсена и „заловена“ при тези пациенти, за да се взмеат навременни мерки.