Преди назначаване на фармакологично лечение за различните видове болка, значение има анализът на анамнезата, физикалното и менталното състояние на пациента, данни от клиничния преглед, както и не на последно място, информация от образна диагностика и лабораторни изследвания.
При остро проявила се болка основно значение заемат групата на нестероидните противовъзпалителни средства, но е важно изборът им да бъде на база изключване на възможността за наличие на активна язва или обострен гастрит. Оралните кортикостероиди също имат своето значение за намаляване на възпалението, но техният прием е свързан с много повече странични ефекти, особено при продължителен прием, в случай че се налага такъв. Кратките курсове не създават риск от усложнения – в рамките на 1 седмица до 10 дни. Предпочита се дозата да бъде ниска.
Значение при остри болкови симптоми имат и представителите на неопиоидните аналгетици – като често приемат медикамент е парацетамолът. Но при прием на големи количества от него – се води до чернодробна токсичност.
Противовъзпалителните топикални – с локално действие медикаменти от групата на нестероидните противовъзпалителни са особено ефективни при мускулно-скелетни болки, като прилагането им под действието на ултразвуков масаж – йонофореза подобрява проникването на активната съставка в по-дълбоките слоеве.
Миорелаксантите също са подходящи медикаменти, като те намират място и при лечение на хронична болка.
Миорелаксантите или мускулните релаксанти са медикаменти, които се използват при лечението на мускулни спазми и/или хроничен спастицитет. Те отпускат мускулното напрежение и премахват спазъма и болката. Точният механизъм на действие на мускулните релаксанти се свързва не с директното действие върху мускула, а върху гръбначно-мозъчните нерви, които провеждат сигнали и водят до възбуждане. Честа нежелана реакция на мускулните релаксанти е сънливостта.
Антиконвулсантите са група медикаменти, които имат значителен ефект при лечението на различни хронични болкови състояния, включително тригеминална невралгия, невропатия, фибромиалгия, миелопатия и други.
Тези лекарства се прилагат особено при липса на ефект от лечение с гореизброените групи болкоуспокояващи.
Прилагат се габапентиноиди - габапентин, прегабалин, също така класически антиепилептични – валпроева киселина, карбамазепин.
Механизмът на действие е различен при различните медикаменти, някои блокират натриеви и/или калциеви канали, други потенцират GABA активността. Блокирането на потенциално зависими натриеви канали води до стабилизиране на невронната мембрана и така се намаляват синаптичните импулси. Освен това е налице намаляване освобождаването на аминокиселината глутамат, която е възбуждащ невротрансмитер.
При хронична болка подходящо е и прилагането на антидепресанти основно в случаите на лечението на хронични болки в гръбнака и невропатии. Обикновено се предписват трициклични антидепресанти и серотонин-норепинефрин реъптейк инхибитори.
Норадреналинът играе ключова роля при медиирането на болковата информация, дори повече от серотонин. Необходимо е да се съчетае двойното действие, за да се постигне по-добър ефект.
Само серотонин специфичните реъптейк инхибитори нямат необходимите свойства, за да намалят болката и не се изписват при хронични болкови синдроми.
Най-честите странични ефекти на трицикличните антидепресанти са замъглено зрение, сухота в устата, запек, задържане на урина, тахикардия, тремор, при по-продължителен прием е налице покачване на килограми, а в някои случаи може да е прояви и сексуална дисфункция.
Прекъсването на лечението не трябва да бъде рязко, а с постепенно намаляване на дозата в продължение на 2-3 седмици.
Референции:
И. Ламбев, Н. Бояджиева; Фармакология, издателство Арсо, 2010
