Целта на лечението при остеопороза е да намали честотата на нови фрактури и свързаната с тях болестност и смъртност. Необходимо е повлияване и на рисковите фактори с цел подобряване на костната минерална плътност.
Лечението включва нефармокологични и фармакологични подходи. Преди да се започне приемът на лекарства, трябва да се направят промени в храненето и физическата активност, като неделима част от превенцията на бъдещи фрактури. Допълнителни мерки, които имат важно значение е преустановяването на тютюнопушенето и редукция на алкохолния прием.
Особено важно е да се намали рискът от падания, като основна прицелна група са възрастните хора. До 80% от хората над 85 години имат поне едно падане. Рискът се увеличава се броя на приеманите медикаменти, намалената мускулна сила, нарушенията в зрението, походката и равновесието, както и анамнеза за предишни падания.
Доказва се, че физическите упражнения намаляват риска от падания с до 23%. Препоръчват се упражнения за мускулна сила, координация и баланс. Необходима е коригиране на зрителните дефицити. Препоръчва се системен контрол на артериалното налягане и ревизия на антихипертензивните медикаменти, с цел да се избегне хипотония и нестабилност. Седативните средства трябва да се прилагат с повишено внимание.
Значение има и околната среда, като препятствията при ходене трябва да се намалят до минимум. По възможност хлъзгавите настилки да се заменят или покрият с не плъзгав материал. Могат да се поставят ръкохватки, особено в банята, за по-лесно изправяне и стабилност.
Медикаментозно лечение
Основните групи медикаменти за лечение на остеопороза са две: антирезорбтивни (намаляват разграждането на костта) и анаболни (увеличават формирането на нова кост).
Бифосфонатите са медикаменти с над 30 годишна история, които все още са най-чести изписвани за лечение на остеопороза. Те имат антирезорбтивно действие. Бифосфонатите се натрупват в костта, като се свързват здраво с кристалите хидроксипатит и потискат неговото разграждане. Допълнително те провокират смъртта на кост-разграждащите клетки. По-този начин се забавя „изяждането“ на костта от остеокластите. Несвързания с костта медикамент бързо се излъчва от организма с урината.
Освен за лечение на постменопаузална остеопороза, бифосфонатите се прилагат и при други състояния, свързани с повишена чупливост на костите – болест на Пейджет, хиперпаратиреоидизъм, онкологични заболявания с костни метастази, мултиплен миелом.
Бифосфонатите се приемат под формата на таблетки или се прилагат венозно. У нас са регистрирани няколко медикамента: алендронат, ибандронат, ризедронат и золедронова киселина. Има различни схеми на лечение – прием на таблетки веднъж седмично (алендронат и ризедронат) или месечно (ибандронат), както и венозно приложение на 3 месеца (ибандронат) или веднъж годишно (золедронат).
Бифосфонатите трудно се усвояват, когато се приемат перорално, което налага съблюдаването на определени условия. Те се приемат задължително на гладно, като особеното е, че след изписването на таблетката за поне 30 мин не трябва да се ляга, а да се заеме изправено или седнало положение.
Действието на бифосфонатите може да се оцени, като се използва маркерът за костно раграждане – бета-кросслапс. Максимално потискане на костната резорбция се постига на третия месец от лечението и се задържа по време на лечението и дори и след неговото прекратяване.
Решението за спиране на лечението зависи от продължителността на приема и остатъчния фрактурен риск. Преоценка се прави на третата година при използване на венозни препарати и на петата година при перорално лечение. При персистиращ висок риск от фрактури, лечението се продължава, докато при постигане на нисък или умерен риск, може да се обмисли „ваканция“. Това ще рече временно преустановяване на бифосфоната за до 5 години. В този период фрактурният риск се проследява и се взима решение за продължаване или замяна с друг медикамент.
Референции:
1. БДЕ, Препоръки за добра практика по остеопороза, 2019, София.
2. Drake MT, Clarke BL, Khosla S. Bisphosphonates: mechanism of action and role in clinical practice. Mayo Clin Proc. 2008 Sep;83(9):1032-45. doi: 10.4065/83.9.1032. PMID: 18775204; PMCID: PMC2667901.
