Макулната дегенерация, която се свързва с възрастта, спада към голяма група заболявания и промени, засягащи макулата. Това заболяване се среща към 50-60 годишна възраст, а след 75-годишна възраст, честотата й нараства с 25%. Макулната дегенерация е една от най-честите причини за трайно увреждане на централното зрение след 65-годишна възраст.

 

Рисковите фактори, които увеличават шанса за развитие на това заболяване са: възрастта (над 50-60 год.), фамилна обремененост, тютюнопушенето ( увеличава риска от два до три пъти в сравнение с хора, които не пушат), хипертония, атеросклероза, висок холестерол, затлъстяване (рисков фактор особено при мъжете), излагането на светлина (най-вече синята и слънчевата светлина), заболявания на едното око, бедна на витамини диета, консумация на храни в пластмасова опаковка и др.


 

Точните причини за това заболяване не са все още ясно отграничени, въпреки че има редица теории, като тази за оксидативния стрес, митохондриалната дисфункция, възпалителните процеси, които се опитват да обяснят появата и развитието на този вид дегенерация. Макулата отговаря за централното зрение, което означава, че при дегенерацията й се засяга именно то. Настъпва най-напред в едното око и след време засяга и другото. Първите оплаквания са от замъгляване на зрението в централната част на зрителното поле.

 

Линиите на предметите се виждат изкривени, а цветовете-различни във всяко око (метаморфопсии), обектите могат да изглеждат смалени (микропсия). Зрителната острота е в различна степен намалена и зависи от степента на заболяването. В крайния стадий тя може да достигне до 1-3 %. Тъй като се засяга централното зрение, то периферното остава функционално и чрез него болният се ориентира в обстановката. Различават се две форми на макулна дегенерация - суха и влажна. При сухата форма се откриват в макулата жълти струпвания, наречени друзи.

 

Повечето хора, с такива ранни промени, нямат нарушение на зрението. Те могат да развият макулна дегенерация, но могат и да не я развият. Доказано е, че в голяма част от хората над 55 годишна възраст се срещат друзи, които по никакъв начин не повлияват зрението. Рискът за развитие на макулна дегенрация се покачва, ако тези друзи са големи и многобройни. Влажната или ексудативна форма настъпва при около 25% от заболелите.

 

Тя се свързва с т.нар. неоваскуларизация (поява на нови съдове). Разрастването на нови съдове е стимулирано от специални фактори. За жалост, тези нови съдове не отговарят по структура и издлъжливост на нормалните кръвоносни съдове, за това са и с увеличена пропускливост и чупливост на стената. Това е и причината за „изтичане” на кръв и протеини под макулата. Поставянето на диагнозата може да се осъществи чрез различни методики.

 

NEWS_MORE_BOX

 

Промяната в зрителната острота и появата на скотоми (области от зрителното поле, в които зрението липсва или е намалено), може да се установи чрез т. нар. мрежа на Amsler. Друзите при сухата макулна дегерация, могат да бъдат визуализирани чрез специално изследване на очното дъно. Чрез флуоресцентна ангиография могат да се видят точните съдове, които са увредени, както и да се установи къде има променена пропускливост на съдовата стена. Електроретинограмата представя реакцията на ретината при дразнене от светлина.

 

По този начин се изследва функцията на нервните клетки в ретината. Ако това заболяване е на лице, се отчитат слабо реагиращи или дори нереагиращи нервни клетки. За лечението на сухата макулна дегенерация, свързана с възрастта няма ефикасно лечение. Прилагат се ангиопротектори, витамини, които не променят особено хода на заболяването, но се използват предимно за профилактика на другото око. При влажната форма се прилага фотодинамична терапия, транспупиларна термотерапия, радиотерапия и др.