Макуларната дегенерация е хронично очно заболяване, свързано с прогресивно влошаване на централното зрение. Засяга предимно хора над 50-годишна възраст, а над 65 честотата му още повече се увеличава. Патологичният процес ангажира макулата –  участък от ретината, отговорен за централното, най-ясно и контрастно цветно зрение.



Заболяването започва бавно, без драматична клинична изява, обикновено от едното, впоследствие и другото око. Постепенно се замъглява зрението, намалява остротата му, появяват се скотоми (петна в зрителното поле с липсващо зрение), намалява интензитета на цветовете. Все повече светлина е нужна за извършаването на работа, изискваща концентрация на погледа – четене, шиене и др. Влошава се адаптацията към недобре осветени пространства. Постепенно се променя формата на наблюдавани предмети, линиите придобиват вълнист характер, възможна е промяна във възприятието за размера на обектите. Дълго време здравото око компенсира промените в засегнатото ие възможно заболяването да остане скрито докато и другото око не пострада. С ангажирането и на двете макули качеството на живота прогресивно се влошава, стига се до невъзможност за четене, работа, дори ежедневни обичайни задачи стават неизпълними, става трудно разпознаването на образи, лица и т.н. Много рядко обаче настъпва тотална слепота. Макулата заема малка част от ретината и периферното зрение се съхранява.
 


Както е известно, рецепторите в ретината, наричани още пръчици и колбички, са с различна плътност. В областта на макулата тяхната концентрация е най-изразена. Това, както и някои други особености, осигурява качеството на зрението. Функционално с тези рецептори е свързан и подлежащия пигментен слой. Смята се, че промените в него са важни за развитието на по-често срещаната, суха форма на макуларна дегенерация. На практика при преглед под рецепторния слой се откриват натрупвания от холестерол-съдържащи образувания, наречени друзи. В началото зрението е запазено, но с прогресията на заболяването то се засяга. В напредналите случаи се стига до атрофия на пигментния епител и загуба на фоторецепторите.
 



Друга форма на патологичното състояние е провокирана от абнормното разрастване на нови съдове в подлежащата съдова обвивка на очната ябълка. Те са с променена пропускливост, водеща до отоци, силно чупливи, предизвиквайки кръвоизливи и в крайна сметка разрастване на съединителна тъкан, също с прогресивна загуба на светочувствителни клетки. Тази, ексудативна форма е значително по-рядко срещана, но много по-агресивна и с по-лоша прогноза относно зрението.
 


Каква е точната причина за свързаната с възрастта макуларна дегенерация не е известно. Наблюдавана е фамилна предразположеност, което говори за генетична компонента, но със сигурност и външната среда има своя принос. Известни рискови фактори са възрастта, женския пол, расовата принадлежност. Особено чувствителни са лица със светъл ирис. Категорично е доказана връзката с тютюнопушенето, затлъстяването и метаболитния синдром и сърдечносъдовите заболявания. Честото излагане на пряка слънчева светлина, работата на открито, живот в райони с по-висока надморска височина или в близост до екватора са свързани с по-висока заболеваемост. Изтъква се и ролята на някои антиостеопоротични медикаменти като предразполагаща. Фамилната анамнеза остава може би един от най-съществените рискови фактори на този етап. Включително в този аспект бе доказана и ролята на някои гени в патогенезата на заболяването. Все повече внимание се обръща на приноса на оксидативния стрес към развитието на дегенеративни заболявания. Тук той е свързан с натрупването на фототоксични олигомери, увреждащи пигментния епител и компрометиращи функцията му.
 


Диагностичният подход включва оценка на зрителната острота, изследване на зрителното поле с периметрия, на контраста на зрението, преглед на очните дъна с офталмоскопия. Един прост, но високо информативен метод е тестът с решетката на Амслер. При него се използва решетка с точка за фиксиране на погледа, при което линиите могат да са изкривени, липсващи и др. От по-специалните образни изследвания намират приложение флуоресцентната ангиография и ангиография със зелен индоцианин. Оптичната кохерентна томография също се използва в диагностиката на заболяванията на ретината, сред които и макуларната дегенерация – както за диагностика, така и за проследяване ефекта от терапията.
 


Лечението на макуларната дегенерация, свързана с възрастта все още е предизвикателство. Няма ефективно средство за дефинитивно излекуване от заболяването. Намерени са няколко подхода за забавяне на прогресията. Колкото и банално да звучи няколко клинични изпитвания са доказали ефекта от приложението на антиоксиданти. Препоръчителни са до 500мг витамин С, 400 МЕ витамин Е, до 25000 МЕ витамин А, 80 мг. цинк като оксид, 2 мг. мед също като меден оксид.
 


По отношение ексудативната или неоваскуларна форма на болестта са приложими лазерната и фотодинамичната терапия. При първата лазерен лъч се насочва прецизно към новоформираните съдове и разрушаването им. Това води до загубата на част от макулата, но предотвратява прогресията и обхващането и на останалата част. При фотодинамичната терапия се използва медикамент, активиран от светлината. Verteporfin, Visudyne, се прилага венозно, след което под действието на светлинни лъчи активираното вещество унищожава само патологичните съдове, а запазва ретината. Напоследък се утвърди и приложението на инхибитори на съдов ендотелен растежен фактор – важен за съдообразуването. Последните се прилагат вътреочно на определен период от време. Сред препаратите са Bevacizumab (Avastin), Pegaptanib (Macugen), Ranibizumab (Lucentis).
 


За съжаление няма доказани и утвърдени методи за профилактиката на макуларната дегенерация. Консумацията на богата на антиоксдианти храна, както и таква с високо съдържание на омега-3 мастни киселини, прекратяване тютюнопушенето са важни за овладяване на оскидативния стрес. Препоръчвано е своевременно лекуване на сърдечно съдови заболявания и затлъстяване. Редовни прегледи при офталмолог са необходими за установяване прогресията на заболяването и ефекта от прилаганото лечение.