Менингитите са болестна група обединяваща възпалителни заболявания на мозъчните обвивки. Различават се два основни вида менингити – лептоменингит, който засяга меката мозъчна обвивка (pia mater) и арахноидеата, и пахименингит, който засяга твърдата мозъчна обвивка (dura mater). Най-често срещани в клиничната практика са лептоменингитите. Това е комплексно анатомо-клинично понятие, което има различни причинители, но крайната цел при засягане е само една единствена – меките мозъчни обвивки, което определя единния клиничен комплекс – менингеален синдром.
Менингеалният синдром може да бъде определен според две симптоматични единици – синдром на менинго-радикуларно дразнене и ликворен синдром. Редно е да се отбележи, че менингеалният синдром не е изолирана клинична картина единствено и само при възпалителни промени на мозъчните обвивки. Често симпатоматологията доказва и субарахноидни кръвоизливи, карцином на менингите, който отдава метастатични клетки в субарахноидното пространство.
Чести симптоми при менингеален синдром:
1. Синдром на менинго-радикуларно дразнене (СМРД)
Главоболието е най-честият симптом. То се провокира и засилва при силна светлина, рязко движение на главата в тила. Често се придружава от позиви за повръщане и повръщане. Патогенетично главоболието се обяснява с дразнене върху окончанията на n. trigeminus. При дразнене върху ядрата на n. vagus се поражда и симптомът на повръщане. Често усложнение от лептоменингит или субарахноиден кръвоизлив е повишаването в секрецията на мозъчна течност, което води до повишено налягане в черепа. Състоянието е известно като хидроцефалия.
Друг важен симптом при синдрома на менинго-радикуларно дразнене е изразената ригидност (скованост) в тилната и гръбна мускулатура. Установява се при опит за „пасивно” свиване на главата напред към гърдите.
Учените Керниг и Брудзински са установили и друга симптоматична промяна при СМРД. Първият учен е доказал, че при поставяне на единия крак в позиция на 90 градуса спрямо тазобедрената става, при опит кракът да бъде разгънат, лекарят получава силна съпротива от тялото на пациента. Брудзински от своя страна е провел експеримент, като е доказал, че при пасивно сгъване на единия крак в тазобедрената става, при изразен синдром на менингеално дразнене, другият крак се свива рефлекторно по същия начин.
2. Ликворен синдром при менингити
Ликворната диагностика е от огромно значение за правилната диагностика на много неврологични заболявания. Манипулацията, с която се взима ликворна проба от гръбначномозъчния канал, се нарича лумбална пункция. Извършва се под локална анестезия с 1% лидокаинов разтвор. При поставяне на иглата в спиналния канал се наблюдава скорост на изтичане, цвят на ликвора и хомогенност.
Скоростта на изтичане на ликвора у здрави индивиди е бавна, капкова. Нормалното ликворно налягане е между 150 и 200 мм воден стълб. При лумбална пункция на индивиди с лептоменингит или субарахноиден кръвоизлив, скоростта на изтичане е бърза – изтича на струя или на бързи капки. Този феномен се получава благодарение на повишеното ликворно налягане - около 350-400 мм воден стълб.
Ликворът на здрави индивиди е безцветен. При патологични състояния се търсят промени в прозрачността му – той може да бъде опалесцентен (при серозни менингити), мътен (при гнойни менингити), хеморагичен (при кръвоизливи ангажиращи субарахноидното пространство) и ксантохромен (бледожълт при енцефалити или при застой на ликвор под патологичен процес).
При лабораторна диагностика на ликвора се проверява количеството на белтъка албумин в него. Нормалното съдържание на белтък се движи в границите от 15 до 30 мг. При менингит съдържанието му може да се повиши между 90 до 600 мг. Има и специфични проби, които изследват нивото на глобулини в ликвора. Това са пробите на Pandy, Nonne-Apelt и Weichbrodt, Rivalta. Комбинацията между повишено количество на албумини и положителни глобулинови проби, плюс микроскопски доказана плеоцитоза (увеличено количество клетки на възпалението – лимфоцити) се създава симптоматологичен комплекс, който доказва наличието на органично поражение върху централната нервна система.
Друг биохимичен белег за проследяване е количеството на ликворната захар. При патологични състояния тя намалява с около 30 мг, при норма от 50-70 мг. Количеството на хлоридите при заболявания от възпалителен характер също може да се намали и да достигне около 400 мг, при норма от 700 до 800 мг.
Важно за диагностиката на менингити и кръвоизливи в мозъка е снемането на щателна анамнеза и неврологичен статус. Забелязват се епилептиформени явления, парези или плегии (парализи) на крайниците, паретични походки, парализи на очедвигателни нерви, проследява се ширината на зениците и дали те са симетрични или анизокорични (едната зеница е по-широка от другата). Проследява се и телесната температура – тя е централно повишена, често стигаща до септични стойности. От кардиологичния статус се забелязва почти винаги брадикардия. Пациентите най-често постъпват в болничното заведение в сомнолентност, сопор, понякога и в кома. Клиничното им състояние наподобява делир или остра психоза.
Лечение
Откриване на първопричината за състоянието, качествена лабораторна диагностика, антибиотично или хирургично лечение, симпатоматично лечение на брадикардия с инотропни медикаменти, овладяване състоянието на хипертермия с нестероидни противовъзпалителни средства, борба с мозъчния едем и повишеното ликворно налягане с осмотични и бримкови диуретици и извеждане на пациента от състоянието на сомнолентност, сопор или кома.
