Левкодистрофиите са група от редки, прогресиращи, метаболитни, генетични заболявания, които засягат главния мозък, гръбначния мозък и често периферните нерви. Всеки тип левкодистрофия се причинява от специфична генна мутация, която води до ненормално развитие или разрушаване на бялото вещество (миелинова обвивка) на мозъка.
Миелиновата обвивка е защитното покритие на нервите и те не могат да функционират нормално без нея. Всеки тип левкодистрофия засяга различна част от миелиновата обвивка, което води до редица неврологични проблеми.
Симптомите на някои видове левкодистрофия се проявяват малко след раждането, а други възникват по-късно в детството или дори в зряла възраст. Левкодистрофията може да причини проблеми с движението, зрението, слуха, равновесието, храненето, паметта, поведението и мисълта. Левкодистрофиите са прогресиращи заболявания, което означава, че симптомите се влошават с течение на времето.
Магнитно-резонансната томография (МРТ) значително повишава осведомеността за наследствените заболявания, засягащи бялото мозъчно вещество, свързани с образуването на миелин.
Автозомно-доминантна левкодистрофия при възрастни
Автозомно-доминантна левкодистрофия при възрастни е резултат от двойно дублиране на гена LMNB1, който кодира протеина ламин В1. Симптомите на заболяването започват през четвъртото или петото десетилетие с дисфункция на червата и пикочния мехур и ортостатична хипотония със замаяност. Това е последвано от бавно прогресиращи двигателни нарушения и разстройства на равновесието. Ядрено-магнитният резонанс (ЯМР) на мозъка показва широко обхващане на бялото мозъчно вещество с относително щадене на перивентрикуларното бяло вещество. В гръбначния мозък се развива атрофия, която може да предшества двигателните затруднения.
Синдром на Айкарди-Гутиерес (Aicardi-Goutieres)
Синдромът на Айкарди-Гутиерес е автозомно-рецесивно нарушение, проявяващо се с енцефалопатия. Описани са поне шест различни гена, причиняващи състоянието. Образната диагностика разкрива левкоенцефалопатия с калцификати и церебрална атрофия.
Изследването на цереброспиналната течност разкрива хронична лимфоцитоза (повишен брой на белите кръвни клетки) и повишен неоптерин.
Болест на Александър
Болестта на Александър е рядка, прогресираща левкодистрофия, която обикновено се проявява по време на ранна детска възраст, но също така се съобщава за форми на заболяването и сред младежи и възрастни. Болестта на Александър се характеризира с дегенеративни промени в бялото вещество на мозъка, причинени от липсата на нормални количества миелин.
Разстройството е свързано и с образуването на анормални влакнести отлагания в израстъците на астроцитите (подобни на звезди клетки) около малки кръвоносни съдове и астроцитните клетъчни тела в определени области на главния и гръбначния мозък. Болестта се причинява от мутация в гена за глиалния фибриларен киселинен протеин (GFAP) (хромозома 17q21).
Понастоящем лечението на болестта на Александър е симптоматично, състоящо се от антиконвулсанти при гърчове, ортопедично и фармакологично управление на спастичността (необичайното повишаване на мускулния тонус). Стратегиите за бъдещо лечение включват намаляване на експресията на GFAP.
Библиография:
Flint D, Brenner M. Alexander disease. In: Raymond G, Eichler F, Fatemi A, Naidu S, eds. Leukodystrophies
Gieselmann V and Krägeloh -Mann I. Metachromatic leukodystrophy. In: Raymond G, Eichler F, Fatemi A, Naidu S, eds. Leukodystrophies
Michaels K and Matalon R. Canavan Disease. Chapter 9: In: Raymond G, Eichler F, Fatemi A, Naidu S, eds. Leukodystrophies
