L-2-хидроксиглутарова ацидурия

L-2-хидроксиглутаровата ацидурия е рядко автозомно-рецесивно разстройство. Мутациите в двете копия на гена L2HDGH (от родителите) водят до дефицит на активността на L-2-хидроксиглутарат дехидрогеназата. L-2 хидроксиглутарат дехидрогеназа е ФАД-свързан (флавин-аденин-динуклеотид) митохондриален ензим, който превръща L-2 хидроксиглутарат в алфа-кетоглутарат.

 


Биохимично, L-2-хидроксиглутаровата ацидурия се проявява със значително повишени нива на L-2-хидроксиглутарова киселина в урината и ликвора (гръбначно-мозъчната течност). Плазмените аминокиселини показват повишен лизин. Клинично, L-2 хидроксиглутаровата ацидурия се проявява с променлива степен на психомоторно и говорно забавяне, последвано от бавно прогресиращо невродегенеративно разстройство с когнитивен спад (състояние на спад в познавателните способности). Описан е повишен риск от мозъчни тумори.


Болест на Крабе (Krabbe)

Болестта на Крабе, известна също като глобоидна клетъчна левкодистрофия, е автозомно-рецесивно разстройство на съхранението на липиди, причинено от дефицит на лизозомния ензим галактоцереброзидаза (GALC), който е необходим за разграждането (метаболизма) на сфинголипидите галактозилцерамид и психозин (галактозил-сфингозин). Неразграждането на тези сфинголипиди води до дегенерация на миелиновата обвивка, която обгражда нервите в мозъка (демиелинизация).


Характерни глобоидни клетки се появяват в засегнатите области на мозъка. Това метаболитно разстройство се характеризира с прогресивна неврологична дисфункция с раздразнителност, регресия на развитието, ненормален телесен тонус, гърчове и периферна невропатия. Ядрено-магнитният резонанс (ЯМР) може да показва нормални резултати в началото на заболяването, но с напредването му показва дифузни аномалии на бялото вещество на мозъка.


Повече от 75 мутации са описани в гена GALC. Честотата на болестта на Крабе се изчислява на 1 на 100 000, като 85 до 90% от пациентите имат ранна детска форма, въпреки че неотдавнашните резултати от скрининг на новородени показват, че по-голям дял от пациентите могат да имат форми на заболяването, които се проявяват на по-късен етап от живота. Ранната трансплантация на хемопоетични стволови клетки отслабва клиничния ход на ранна детска форма на болестта на Крабе и удължава преживяемостта на живота, въпреки това състоянието не е лечимо.


Мегаленцефална левкоенцефалопатия с подкоркови кисти

Мегаленцефалната левкоенцефалопатия с подкоркови кисти (MLC) е автозомно-рецесивно нарушение, което първоначално се проявява с макроцефалия (увеличен размер на главата). Лекото моторно забавяне е последвано от постепенно влошаване на двигателната способност с атаксия (липса на равновесие и координация) и спастичност (необичайно повишаване на мускулния тонус). Когнитивните способности са сравнително неповлияни от нарушението, но могат да възникнат припадъци.

 

Рецесивни MLC1 мутации се наблюдават при 80% от пациентите с MLC. Други пациенти имат две мутации в гена HEPACAM. В някои семействата, в които се наблюдава заболяване с доминантни мутации на HEPACAM гена, клиничната картина и резултатите от ядрено-магнитен резонанс се нормализират, което показва, че мутациите на HEPACAM могат да причинят доброкачествена форма на състоянието. В други семейства, с доминантни мутации на HEPACAM гена, пациентите развиват макроцефалия и интелектуални увреждания, понякога с аутизъм. Дифузните аномалии на бялото мозъчно вещество при ЯМР са придружени от темпорални кисти (в темпоралния дял на мозъка).


Библиография:
Flint D, Brenner M. Alexander disease. In: Raymond G, Eichler F, Fatemi A, Naidu S, eds. Leukodystrophies
Gieselmann V and Krägeloh -Mann I. Metachromatic leukodystrophy. In: Raymond G, Eichler F, Fatemi A, Naidu S, eds. Leukodystrophies
Michaels K and Matalon R. Canavan Disease. Chapter 9: In: Raymond G, Eichler F, Fatemi A, Naidu S, eds. Leukodystrophies