Представлява остра инфекция, която протича в две форми и в зависимост от това може да наподобява грип или да протича с тежко засягане на черен дроб, бъбреци или бели дробове.
 
Разпространението на причинителя е повсевместно, като най-честите резервоари се оказват дребни млекопитаещи – гризачи. Най-вече чрез урината си те разсейват причинителя на лептоспироза в околната среда. Така човек при къпане, миене или пиене може да се зарази от вода, в която се намират лептоспирите.
 
Издръжливостта в околната среда на лептоспирите е висока, особено във водоеми и влажни почви. Може да издържат до месеци. Самата бактерия е тънка и подобна на спирала, което и позволява чрез специфични движения да прониква и през неувредена кожа. Ако проникнат чрез замърсена храна в стомаха на човек, то бързо се унищожават под въздействието на солната киселина там.
 
Инкубационният период е в продължение средно на 2 седмици. Интензитетът на заразените е през месеците юли – октомври и особено след продължителни валежи. Места с потенциална опасност от заразяване за заблатени площи, мочурища, реки и други видове водоеми.
 

Как бактериите навлизат и се разпространяват в организма?

Най-лесно това става през наранена кожа или лигавица, но входна врата може да бъде и кожа с ненарушена цялост. Достигайки до лимфните възли бактериите се разпространяват и до кръвта. А чрез кръвта няма бариера, която да попречи на навлизането им в различни тъкани и органи.
 

Под каква форма протича заболяването?

Единият вариант за развитие на заболяването много наподобява грипа. Това е и по-леката форма на лептоспирозата, за която опасността от смърт е минимална, доближаваща се до 1%. Протича с общо неразположение, главоболие, неработоспособност, лесна уморяемост и други. В редки случаи може да се развие обрив по кожата.
 
Другата форма, под която протича заболяването се нарича заболяване на Weil – Василев и е с много по-тежко протичане, което води със себе си и висока смъртност. Тя варира в порядъка 15-20%. Представлява увреждане на един-два или повече органа, с което се води до тяхната недостатъчност и съответната симптоматика.
 
Разпространявайки се в кръвта се увреждат кръвоносните съдове, на които се нарушава целостта и се съпровожда с множество кръвоизливи. Нерядко те са в белите дробове. Друг често поразен орган са бъбреците, които могат да развият остра бъбречна недостатъчност и да се наложи диализно лечение.
NEWS_MORE_BOX
 
Черният дроб е един от най-често поразените органи, като може да се стигне до чернодробна недостатъчност в тежките случаи на протичане. Клинично може да се прояви с жълтеница, поради застоя на излъчване на жлъчката по жлъчната система там.
 
Непожален може да стане и мозъкът, като симптоми са вратна скованост, главоболие, промяна в съзнанието. По-рядко лептоспирите поразяват очите с развитие на увеит и конюнктивит.
 
Често боледуващи са работещите в мини, ветеринари, рибари, както и животновъдци. След преболедуване се получава траен имунитет, но той е само срещу точно определен тип причинител от род Leptospira.
 
Диагнозата се поставя чрез микробиологично излседване, както и серологичен метод с изследване на кръвен серум и откриване на антитела спрямо нашественика.
 
Често може да се сбърка заболяването с грип, настинка, но при поразяването на черния дроб не се изключва като причинител и хепатитният вирус.
 
Лечението е антибиотично, като при развитието на Weil-Василев се налага и хоспитализация. Профилактиката на заболяването е консумацията на вода или използването на водоеми за къпане да бъде под контрола на епидемиологични служби, както и използване на предпазни средства, ако се налага влизане във водни площи с недоказан микробиологичен състав.