1. Какво представлява лептоспирозата?
Лептоспирозата е тежко инфекциозно заболяване по хората и някои животни, причинявано от бактерии от рода Leptospira.
2. Как се предава инфекцията и какви са рисковите фактори?
Лептоспирите се намират в сладководни басейни, които достигат чрез отходни води и/или урина от заразени животни. Лептоспирозата не се предава от човек на човек, освен в много редки случаи - при кърмене или от майката на плода.
Най-рискови са професиите, свързани с работа с животни – селскостопански производители, работници в кланици, ветеринари и др. Риск крие и влизането в сладководни водоеми – реки, езера, както и контактът с домашни любимци. Лептоспирозата може да се пренася и от гризачи, които са значителен източник на зараза в канализационните системи.
Хората и животните се заразяват чрез поглъщане на бактериите.
3. Какви са симптомите на лептоспирозата?
Лептоспирозата протича в две фази, разделени от кратък безсимптомен период. Симптомите започват 2 – 26 дни след заразяване (в повечето случаи след около 10) и могат да наподобяват грип или пневмония – висока температура, втрисане, мускулни болки, гадене и повръщане, силно главоболие. Първата фаза е последвана от кратко изчезване на симптоматиката, след което се появяват симптомите на втория период – възпаление на мозъчните обвивки (менингит), бъбречна недостатъчност, увреждане на черния дроб и жълтеница. Възможни са и сърдечносъдови усложнения. Тежко протичащата лептоспироза се нарича синдром или болест на Вейл.
4. Как се поставя диагнозата?
Поради сложното симптоматично протичане на болестта, грешното поставяне на диагноза в ранните стадии на заболяването не е рядкост. Бактериите се откриват в различни органи и тъкани на различните етапи в хода на боледуването – първоначално в кръвта и гръбначномозъчната течност, след което преминават в бъбреците. След 7 – 10 дни лептоспирите могат да бъдат открити и в урината. Лептоспирозата може да бъде доказана чрез лабораторни изследвания на проби от кръв, гръбначномозъчна течност и урина. Необходимо е да се проведат и изследвания, чрез които да се оцени състоянието на бъбреците и черния дроб.
5. Какво е лечението?
Лечението, насочено срещу патогенния причинител (етиологичното лечение) се провежда с антибиотици – бета-лактами или тетрациклини. Поддържащата терапия има за цел да детоксикира пациента и да поддържа водно-електролитното равновесие.
Прогнозата, като цяло, е добра, освен при тежките случаи, ако лечението не бъде започнато навреме. При тези обстоятелства, заболяването може да бъде животозастрашаващо.
