Съществуват редица медикаменти, които водят до покачване на телесното тегло. Описва се наддаване от порядъка на няколко килограма до над 10% от изходното тегло. Приемът на такива лекарства може да доведе до наднормено тегло и затлъстяване у предразположените за това хора. В резултат е възможно да се стигне до сериозни здравни последици – от инсулинова резистеност, дислипидемия, артериална хипертония и чернодробна стеатоза, до захарен диабет тип 2, сърдечно-съдови инциденти, рак и дори смърт.


Лекарства за диабет

Макар да изглежда нелогично, редица от медикаментите, които се използват за контрол на кръвната захар, могат всъщност да предизвикат покачване на тегло. И все пак именно затлъстяването е в основата на това хронично заболяване. Към тази група спадат инсулинът, сулфанилурейните препарати (СУП) и тиазолидиндионите.


 

Механизмът на покачване на тегло при използването на инсулин и сулфанилурейни препарати е сходен. Те водят до високи концентрации на инсулин в организма, които са независими от приема на храна. Това крие риск от рязко спадане на кръвната захар (хипогликемии) при несъответен хранителен прием. Именно вариациите в нивата на захарта и честите хипогликемии при приложението на тези лекарства, води до превантивен прием на храна, повишен апетит и наддаване на тегло.

 

Също така инсулинът има анаболен ефект, като стимулира синтезът на протеини, намалява разграждането на мазнините и съхранява излишната глюкоза под формата на гликоген и масти, което в крайна сметка води до покачване на тегло.

 

Основно действие на тиазолидиндионите е преодоляването на инсулиновата резистентност. Техен страничен ефект обаче е задръжката на течности и стимулирането на мастната синтеза, което води и до покачване на тегло. Те са неподходящи за лечение при пациенти със сърдечна недостатъчност.

 

За щастие към тези медикаменти се прибягва в краен случай и вече се дава предимство на новите групи лекарства за диабет, които стимулират редукцията на тегло.

 

Психотропни медикаменти

Медикаментозната терапия на различни психиатрични заболявания може да доведе до значително напълняване. Психотропните медикаменти променят нивата на невротрансмитерите в мозъка, отговорни за апетита.

 

Доказано е, че покачването на тегло през първия месец от лечението е силен предиктор за по-нататъшното напълняване. Ето защо е необходимо теглото да бъде проследено преди и скоро след началото на лечението. При покачване на над 5% от изходното тегло, трябва да се преосмисли терапевтичният подход.

 

От групата на антидепресантите най-силен потенциал за покачване на тегло са трицикличните антидепресанти – амитриптилин и нортриптилин, а от групата на SSRI – пароксетина. Литият, който се използва за лечение на биполярни разстройства, може да доведе до значително покачване на тегло при около 60% от лекуваните пациенти.

 

Антипсихотиците се използват за лечение и превенция на психотични епизоди (напр. при параноидна шизофрения). Близо 80% от хората, които приемат антипсихотици претърпяват покачване на тегло в рамките на 20% и повече от идеалното. Най-значително е напълняването при прием на оланзапин и клозапин. Покачването на тегло изглежда е по-ясно изразен при хора с изходно нормално тегло и при женския пол.

 

Приемът на атипични антипсихотоци и някои антиепелептици, често се свързва с инсулинова резистентност и нарушения в глюкозния толеранс, включително и захарен диабет. Развитието на метаболитен синдром значително увеличава риска от сърдечно-съдови инциденти.

 

Кортикостероиди и антиретровирусни медикаменти

Общото между тези две групи лекарства е, че водят до централно преразпределение на мастната тъкан (в областта на лицето, гърдите, корема) и стопяването и в областта на крайниците (липодистрофия). Това значително увеличава риска от метаболитни отклонения и захарен диабет, което налага стриктен контрол на пациентите, приемащи кортикостероиди или на лечение за ХИВ.

 

Антихипертензивни медикамнети

Използването на бета-блокери се свързва с покачването на тегло от порядъка на няколко килограма. Най-силен е ефектът в първите няколко месеца от началото на лечението. Бета-блокерите забавят метаболизма и разхода на енергия, и потискат липолизата. Неселективните бета-блокери, като атенолол, пропранолол и метопролол, се свързват с повишен риск от дислипидемия и захарен диабет.

 

Винаги при напълняване, трябва да се оценят приеманите медикаменти и ефектът им върху теглото. В идеалният случай те могат да се спрат или заменят с по-благоприятни алтернативи. Ако това не е възможно, се прибягва към други методи за контрол на теглото.

 

Референции:

Verhaegen AA, Van Gaal LF. Drugs that affect body weight, body fat distribution, and metabolism. Feb 13 2019, www.endotext.org