1. Какво представлява легионерската болест?
Легионерската болест представлява сериозна, потенциално фатална, инфекция на белите дробове, предизвиквана от бактерии от род Legionella. Легионерската болест понякога бива наричана и легионелоза.
Заболяването има интересна история - идентифицирано е сравнително скоро, през 1976 г., на среща на Американския легион - от там идва и името на болестта и бактерията.
2. Как става заразяването с Legionella?
Бактериите са повсеместно разпространени в естествени и изкуствени водоеми – езера, блата, реки и т.н. Инхалирането на микроскопични капчици вода, съдържащи бактериите е основен източник на зараза. Значителен източник са и водоснабдителните системи, които използват естествени водоеми като източник на вода, особено ако последната не е била щателно обработена.
Установено е, че първото документирано масово заразяване с легионела (срещата на Американския легион през 1976 г.) се дължи на бактерии, развивали се във вентилационната система на хотела, в който са били отседнали участниците.
Заболяването не може да бъде предадено от болен човек на друг.
3. Какви са рисковите фактори?
Въпреки че хора от всяка възраст могат да се разболеят, най-често засягани са лица на средна до напреднала възраст, особено пушачите, страдащите от хронични белодробни заболявания и имунокомпрометираните.
4. Какви са симптомите на легионерската болест?
Заболяването започва 2 – 10 дни след заразяване, с висока температура, втрисане и мускулни болки. Белодробната инфекция предизвиква болка в гърдите, постоянна кашлица и затрудняване на дишането. Кашлицата може да бъде суха или съпроводена с изхрачване на секрет – спутум. Възможно е да се наблюдават още главоболие, умора, загуба на апетит, загуба на координация, гадене и повръщане, объркване и нарушаване на мисловните процеси. Въпреки втрисането, пулсът е нормален или леко забавен.
5. Как се поставя диагнозата?
Симптоматично и рентгенографски е трудно да се различи лергионерската болест от други видове пневмония. Най-подходящи за целите на диагностиката са културелните изследвания на спутум, които категорично идентифицират причинителя и потвърждават присъствието му в бронхиалния секрет.
6. Какво е лечението?
Лечението се провежда с флуорохинолони (левофлоксацин, моксифлоксацин) или с макролиди (кларитромицин, азитромицин). Терапевтичният курс трае 1 - 3 седмици. Лекарствата могат да бъдат прилагани перорално или венозно.
7. Каква е прогнозата?
Смъртността варира в диапазона 5 – 30%. Смъртността по време на първото известно избухване на заразата през 1976 г. е била висока - починали са 34 души от 221 заразени, главно поради непознаване на антибиотичната чувствителност на причинителя по онова време и използването на неефективни срещу него антибиотици.
