Легионелозата като едно инфекциозно заболяване има и своя причинител, който е бактериален – Legionella pneumophila. Двете форми, под които протича заболяването са съответно тежка форма на пневмония – Легионерска болест и грипоподобно състояние, което се самоограничава и носи наименованието – треска Понтиак.
 
Самата бактерия обитава най-вече сладководни води – реки, езера и извори. Също плувни и минерални басейни. Препоръчително е да се прави често почистване на котления камък, защото бактериите се заселват по места, където има натрупване. Освен това добри условия създават климатичните устройства, водоснабдителните системи, както и апаратите за обдишване в болниците.
 
Начинът, по който се заразяваме, е чрез вдишване на бактериите от аерозоли. Така и апаратурите в болниците могат да поддържат една упорита болнична инфекция, особено ако за почистването се използва чешмяна вода. Няма данни за предаване на инфекцията от човек на човек. Най-често се среща през летния сезон и особено сред туристите по хотели и санаториуми.
 
По-податливи на инфекцията са страдащите от хронични белодробни и бъбречни заболявания, както и хора с ракови образувания или такива с компрометирана имунна система.
 

Как се осъществява заразяването?

Първо чрез въздуха бактериите достигат до горните дихателни пътища. Ако организмът е слаб и не може да се справи с нашествениците, инфекцията може да достигне до алвеолите. При разпада на клетките, в които се намират бактериите се отделят вещества, които причиняват по-късно възпалителна реакция, защото действат токсично на околната тъкан.
 

Какви са клиничните форми, под които протича заболяването?

Едната, която е и по-леката форма по протичане и прогноза се нарича треска Понтиак. Тя представлява остро, самоограничаващо се и наподобяващо грипа заболяване, което протича без развитие на пневмония и преминава в рамките на една седмица. При нея симптомите са главоболие, чувство за замайване, неработоспособност и лесна уморяемост. От страна на стомашно-чревния тракт може да има гадене. Белите дробове реагират с една суха кашлица, но на рентгенография не се наблюдават изменения.
 
За разлика от треската Понтиак, то легионерската болест е с развитие на пневмонични огнища и затегнато протичане на заболяването. Независимо от това може да има различни нюанси в симптомите, в редки случаи има леко протичане, но може да се стигне и до дихателна недостатъчност. Освен това могат да се засегнат и други органи – мултиорганно засягане.
 
Началото може да бъде с лека до умерена кашлица, която се засилва с времето и от суха се превръща в слузно-гнойна. В някои случаи може да има жилки от кръв, което има възможност да бъде сбъркано с диагнозата белодробен тромбемболизъм. Чест симптом, който съпровожда кашлицата е задухът. А при около 25% от боледуващите се развива плеврит(възпаление на обвивката на белите дробове).
 
NEWS_MORE_BOX
Смъртността при хора с компрометирана имунна система е доста по-голяма, може  да достигне 30-50%, за разлика от тези с нормално отговаряща на възпаление имунна система, където тези проценти са до 10.
 
Съответствие между рентгеновата находка и протичането на заболяването няма. А периодът от 1 до 4 седмици е времето нужно за обратно развитие на рентгеновите промени в белите дробове.
 

Какви усложнения може да се очакват?


При разпространение на процеса чрез кръвта могат да бъдат засегнати различни органи. Това, например са – сърце, панкреас, синуси, черен дроб и бъбреци. Това разпространение отразява и тежестта на основното заболяване.
 
Нужно е профилактиране на водни и климатични инсталации, както и да не се използва чешмяна вода за почистване на уреди за вентилация в болниците. Лечението се осъществява с антибиотични курсове .