Легионелозата е остро протичащо инфекциозно заболяване, което се причинява от бактерии, наречени Legionella pneumophilla. Острото заболяване протича като вариация на две клинични картини: понтиак-треска и легионерска болест. Развитието на бактерията се потенцира от по-висока влажност на въздуха и температура между 15 и 39 градуса по Целзий. Често пациентите се заразяват с този тип инфекции при посещение на обществени бани, басейни, къпане в езера, язовири и реки, както и при нередовно почистване на климатични системи в офиси и дома.
Бактериите, наречени легионели, са със сравнително млада история в световната медицина. Те са изолирани и описани едва през 1976 г., когато спонтанно започват да се регистрират множество случаи на пневмония в Щатите. Името на бактерията идва от конференция на ветерани от Американския легион, които били заедно в продължение на седмица в известен хотел в щата Филаделфия. Всички били покосени от инфекциозния причинител и имали абсолютно еднаква клинична картина. Причинителят бил изолиран и описан едва година по-късно и в знак на почит към ветераните от Американската армия кръщават причинителя Легионела пневмофила, тъй като покосява белите дробове и предизвиква много тежки белодробни пневмонии.
Основният механизъм за разпространение на легионелозата е по въздушно-капков път, тоест чрез инхалиране с изпарения от минерални басейни, съдържащи легионели. Основно значение в съвременния живот през 21 век има разпространението на опасните бактерии през вентилационните системи на жилищни сгради, болници и хотели. Друг чест източник на инфекциозните причинители може да бъдат водоснабдителни система, както и домашни аксесоари като душове и тръби. Възможно е разпространението на легионелни бактерии да се осъществи и в сауни, както и обществени басейни, поради високата влажност на средата и повишената температура на околната среда. Обикновено пациентите, които страдат най-много от болестта, са хора с имунна компрометираност или хронично страдащи болни от диабет, бъбречна недостатъчност и органни неоплазии.
Клиничната картина на заболяването е много пъстра. В известен смисъл това се осъществява вследствие на факта, че заболяването легионелоза има две различни форми - понтиак треска и легионерска пневмония. За активиране на една от двете форми на болестта има значение механизмът, по който се предава инфекциозният причинител, количеството на приетите бактерии, както и общият здравословен статус на пациента.
Понтиак треската е остро инфекциозно заболяване, което не протича с данни за белодробна пневмония. За сметка на това може да се наблюдава грипоподобен синдром, който протича с влошено общо състояние, повишена телесна температура, кашлица, която не е задължителен симптом и остра ринорея. Инкубационният период на бактерията е между 24 и 48 часа.
По-тежката форма на инфекциозното заболяване е легионерската болест - пневмония. Тя се изразява с генерализирано двустранно възпаление на белодробните полета, развиващо се постепенно с изява на неспецифична органна токсикоинфекция. Клиничната картина комбинира представлява пъстър ореол от симптоми, които ясно навяват на мисълта за легионерска болест след щателно снета анамнеза за действията на пациентите през последните поне два дни. Симптоматичният комплекс включва повишаване в телесната температура - фебрилитет, безапетитие, обща слабост и отпадналост, главоболие, кашлица, която отново не е задължително присъстващ симптом, затруднения в дишането - диспнея, съчетани с данни за гръдна болка. Пациентите споделят за наличието на симптоми като гадене и повръщане, както и развитие на остър долен диспептичен синдром, протичащ с обилна диария след няколкодневен период на копростаза.
Характерното за заболяването е, че температурата на тялото винаги е завишена и се повлиява особено трудно от антипиретични лекарствени средства. Кашлицата може да не присъства в началото като симптом, но в последствие се развива и може да протече с данни за обилна белодробна експекторация, чийто секрет може да бъде примесен с кръв. Едва няколко дни по-късно може да се докаже наличието на пневмония чрез рентгенографско изследване, но както развитието на кашлицата, така и обективното откритие на пневмония могат да се забавят във времето.
Как се поставя диагнозата?
Поставянето на диагноза "Понтиак треска" или "Легионерска болест" е истинско изкуство, особено в първите 4-5 дни от развитие на заболяването, тъй като по-голямата част от симптомите все още са в скрита форма и невинаги обективните образни изследвания дават положителен резултат. Въпреки всичко пациентите се подлагат на щателна анамнеза и статус, за да се установят действията им от предните няколко дни и вероятното излагане на рискови фактори. В диагностичния план се прилагат образни изследвания като рентгенография и лабораторни тестове, като ПКК и СRP - С-реактивен протеин. Също така в кръвния серум се търсят антитела, доказващи активност на инфекцията в рамките на 4 до 8 седмици по-късно. При конкретни съмнение за наличие на легионели, може да се приложи директна имунофлуоресценция, която идентифицира и серотипизира легионелите от биологичен материал.
Съществува ли адекватно лечение на Легионерската болест?
Лечебните мероприятия се назначават според определената клинична форма на заболяването. При понтиак треска обикновено се препоръчва симптоматичното лечение и подпомагане на имунните способи за защита на организма от чуждородни инфекциозни причинители. При легионерската болест - пневмония обаче терапевтичната рамка включва прилагането на комплекс от антибиотици с цел бързо възстановяване на пациентите. В това число може да се включи азитромицин, кларитромицин, левофлоксацин и моксифлоксацин. Приложението им е интравенозно и обикновено се комбинира с широкоспектърен перорален препарат. Също така важно място заемат и симптоматичните средства - антипиретици, аналгетици и експекторанти.
