Подаграта е възпалително ставно заболяване, свързано с натрупването на кристали от мононатриев урат в ставни и околоставни структури. Кристалите се формират при стойности на пикочна киселина, надвишаващи физиологичния праг на разтворимост. Те причиняват остра възпалителна реакция и увреждат ставните структури.


Кристализирането на мононатриевия урат в тъканите зависи не само от уратната концентрация, но и от местни фактори – температура, ниво на хидратация, рН. Кристалите от мононатриев урат действат като „опасни сигнали”, които стимулират синтез на интерлевкини – ключови медиатори на възпалението.


Тофите са солидни депозити от натриево-уратни кристали в ставите и меките тъкани. При нарушаване целостта на кожата изтичат под формата на жълтеникаво-бяла, подобна на тебешир течност.



Образуват се обикновено при дългогодишна хиперурикемия и липсата на адекватна терапия. Настъпилите деструктивни промени и наличното нискостепенно възпаление влошават ставните функции и качеството на живот на болните.


Диагнозата се подозира при анамнеза за моноартрит (засягане на една става) на ходилото, както и ставните структури на глезена и коляното, докато ревматоидният артрит или артритът в контекста на системно заболяване на съединителната тъкан е с полиставно – на няколко стави ангажиране. Насочваща към диагнозата е и характеристиката на симптомите – поява обикновено през нощта и спонтанното и напълно отзвучаване в рамките на няколко дни.


Диагнозата е сигурна при доказване на мононатриево-уратни кристали от синовиална (ставна) течност чрез артроцентеза.


Ставната ехография е чувствителен метод, чрез който могат да се визуализират малки уратни депозити в ранните фази на болестта, затова и методът има важна диагностична стойност в ранните етапи на заболяването.


Двойно абсорбционна компютърна томография е скъп метод, чрез който е възможно визуализирането на тофи в различни структури - още преди изявата на ставното възпаление.


С доказана ефективност при лечение на възпалението в пристъпните периоди са нестероидните противовъзпалителни – с активна съставка ibuprofen, naproxen, ketoprofen и etoricoxib.

 

Продължителността на приема варира в зависимост от продължителността на пристъпа (от 2 до 7 дни). Предвид възможните стомашно-чревни оплаквания не се препоръчва продължителната им употреба.


Колхицин се прилага в първите 6 часа на ставните оплаквания, след което на всеки 2 часа по 1 таблетка от 0.5 mg до максимална допустима доза от 6 mg за 24 часа. Най-често срещаният страничен ефект е дозо-зависимата диария.


Кортикостероиди се прилагат при полиартикуларно ангажиране, както и при наличието на противопоказания за лечение с нестероидни противовъзпалителни средства и колхицин, или в случай на недостатъчен ефект от терапията с тях.


Лечение на хиперурикемията с пуринов ксантиноксидазен инхибитор се провежда в междупристъпния период, като се започва с ниска доза – 100 mg дневно.


За профилактика на подагрозни кризи удачно е назначаване на терапия с уратопонижаващи средства за няколко месеца. Спазването на диета с ограничен прием на пурини с храната е също с ключово значение.


Препоръчва се прием на алкална минерална вода с рН>8 до 2 литра на ден. Последствията на неадекватно лекуваната хиперурикемия налага по-дълготрайно лечение с уратопонижаващи средства.