Целта на лечението при пациентите със системен лупус е да индуцира ремисия, да поддържа и да повлияе съпътстващите усложнения. Това е и причината терапията да е комплексна и да включва комбинация от медикаменти, според симптомите. За съжаление, към днешна дата все още лечението не води до радикално прекратяване на хроничния ход на заболяването.


Кортикостероидите са най-използваната група медикаменти за лечение на системен лупус. Прилагат се в няколко дозови режима, като т. нар. пулсова терапия се включва най-чести в началото на рецидив. Тя представлява подаването на големи дози кортикостероиди в рамките на няколко последователни дни, венозно.


След овладяване на активността на заболяването се преминава отново на поддържащо лечение – обикновено 2-4 таблетки кортизонов еквивалент дневно.



Други медикаменти са антималариците – хлороквин и хидроксихлороквин. Те имат доказан ефект в потискане синтезата на антитела срещу собствените тъкани на организма - автоантитела. В съвременните ръководства за терапия на заболяването те се предлагат като задължителна първа линия за лечение и към тях се добавят представители на други терапевтични групи.


Характерно е, че тяхното действие настъпва едва след 3-4 месечен прием, но страничните им ефекти са значително по-малко. Препоръчва се пациентите да провеждат контролни прегледи при офталмолог, поради риска от пигментна ретинопатия.


Имуносупресорите се показани при сериозни органни увреждания, неповлияване от терапията или странични прояви от други медикаменти. Най-често се включва циклофосфамид, но страничните му ефекти са значителни – дразнене на стомашно-чревния тракт, намален брой левкоцити (компрометиращо имунната защита на организма), възпаление на пикочния мехур с кръвоизливи (хеморагичен цистит), белодробни фибротични промени.


Пулс-терапиите с циклофосфамид крият риск от менструални смущения при жени в детеродна възраст, обикновено обратими. 


При изразено засягане на ставите препоръките са за включване на метотрексат. Подходящ е още при кожни промени и засягане на серозните обвивки – плевра, перикард и други.


През последните години се разработват множество биологични препарати за лечение на системен лупус. Активната съставка белимумаб се прилага венозно, по схема и се реимбунсира от здравноосигурителната каса. Противопоказан е при пациенти с високостепенна протеинурия (белтък в урината) или с неврологични увреждания, следствие лупуса – невролупус.


Препоръки за профилактика на рецидивите при пациенти с лупус

Тъй като излагането на пряка слънчева светлина действа като тригерен фактор при пациенти с лупус се препоръчва избягване излагането на кожата на ултравиолетови лъчи, които директно индуцират синтез на автоантитела в кожата. Това предполага и забрана за използване на солариум. Освен избягване на пряка слънчева светлина в досег с кожата се препоръчва използването на слънцезащитни кремове с висок фактор на защита (над 40).


Преди поставянето на каквито и да било ваксини е необходимо пациентите с лупус да провеждат консултация със специалист. Някои от тях също крият риск от извеждане на заболяването от ремисия и стимулация синтеза на антитела. Някои медикаменти имат сходен ефект – например естрогени, антибиотици от групата на пеницилините и цефалоспорините. Също така някои туберкулостатици и бета-блокерите.


При пациенти с лупус е от значение санирането на всички вирусни или бактериални огнища своевременно. В тази групат влизат хроничните тонзилити, зъбни грануломи.


Бременността и раждането може да доведат до тежък тласък на системния лупус, поради което пациентките с лупус се съветват да планират бременност след постигане на поне 6-месечна ремисия, както и спиране на провежданата терапия, евентуално с изключение на кортикостероидите.