Поддържането на нормална кръвна захар е сложен процес, който изисква участието на почти всички вътрешни органи. Развитието на захарен диабет тип 2 се свързва с нарушаване на много от механизмите за контрол на глюкозата. Разработените до момента медикаменти за захарен диабет успяват да коригират само част от тези проблемни функции. SGLT-2 инхибиторите са пример за това, как познанията за ролята на органите във въглехидратния метаболизъм, водят до намирането на нови терапевтични стратегии.


SGLT-2 инхибиторите, или т.нар. глифлозини, се група медикаменти за лечение на захарен диабет тип 2, които понижават кръвната захар посредством действието им на ниво бъбрек. SGLT-2 (натриево-глюкозен транспортен протеин-2) представлява вид белтък, намиращ се в бъбречните тубули (каналчета), който има важна роля за поддържането на глюкозния баланс в организма. SGLT-2 отговаря за обратното захващане на около 90% от глюкозата, която е попаднала в урината.


Ефектите на глифлозините се дължат именно на блокирането на този транспортер и съответното повишено отделяне на глюкоза при уриниране (глюкозурия), с което се намалява нивото на кръвната захар. За разлика от другите антидиабетни медикамнети, действието на SLGT-2 инхибиторите е независимо от нивата на инсулина и чувствителността към него.



SGLT-2 инхибиторите потенцират образуването на кетони в организма. Намаляването на глюкозата в кръвта води до спад в нивата на инсулина, с което се стимулира разграждането на мазнини (липолиза) и използването на мастните киселини като източник на енергия, посредством кетогенеза. Кетоните са крайни продукти от разграждането на мазнините, които се използват като източник на енергия в отсъствието на глюкоза. Основен консуматор на кетони е сърдечният мускул, с което се обясняват и благоприятните ефекти на медикаментите за сърцето.


Загубата на глюкоза, и съответно на калории, с урината, както и стимулираната липолиза, водят до леко намаляване на тегло средно с около 3-4 кг. Над 90% от редукцията е за сметка на мастна тъкан. Заедно с глюкозата в урината се отделя и натрий, което обуславя диуретичния ефект на глифлозините. В резултат настъпва леко увеличение на уринния обем, както и незначителен спад на систолното артериално налягане с около 4 mmHg.


В резултат на описаните ефекти, освен значимо подобрение на контрола на кръвната захар и спад на гликирания хемоглобин (HbA1c) с около 1,2%, SGLT-2 инхибиторите водят до намаляване на телесното тегло и артериалното налягане. Но всъщност най-изненадващите резултатите от прочуванията на този клас медикаменти е, че те значимо намаляват риска от хоспитализации за сърдечна недостатъчност и подобряват симптомите на това заболяване. Освен това, те водят до стабилизиране на бъбречната функция и намаляват риска от развитие на бъбречна недостатъчност. Някои от представителите доказано редуцират риска от сърдечно-съдова смърт.


Освен това, сърдечно-съдовите и бъбречни ползи се наблюдават дори и при пациенти без захарен диабет. Ето защо тези медикаменти влязоха в препоръките на кардиологичните и нефрологични дружества като средство за лечение на сърдечна и бъбречна недостатъчност, независимо от наличието на диабет.


SGLT-2 инхибиторите имат много добър профил на безопасност. При самостоятелна употреба те не водят до спад на кръвната захар под нормата (хипогликемии). Могат да се съчетават с всички останали медикаменти за захарен диабет, включително и инсулин.


До момента най-честите нежелани реакции са урогениталните гъбични инфекции, които се потенцират от глюкозурията. Поради диуретичния им ефект, особено при съчетаване с други диуретици, може да доведе до хипотония и увеличава риска от падания, най-вече при по-възрастни хора.


По-сериозен страничен ефект е настъпването на кетоацидоза. Рискът за това тежко усложнение е по-висок при пациенти с дефицит на инсулин, които провеждат инсулинолечение, както и при тежки инфекции, и други състояния на дехидратация. Ето защо SGLT-2 за момента не се прилагат при пациенти със захарен диабет тип 1. 


Основни препоръки при прием на SGLT-2 инхибитори е да се приема достатъчно количество течности (поне 2 литра дневно); да се спазва добра интимна хигиена; да се оглеждат редовно стъпалата за рани или болезнени зони.


SGLT-2 инхибиторите се утвърждават като медикаменти за лечение на три заболявания – захарен диабет тип 2, сърдечна недостатъчност и хронично бъбречно заболяване.

 

Библиография:

1. Chao, E. C. (2014). "SGLT-2 Inhibitors: A New Mechanism for Glycemic Control". Clinical Diabetes. 32 (1): 4–11.
2. American Diabetes Association Professional Practice Committee. 10. Cardiovascular Disease and Risk Management: Standards of Medical Care in Diabetes-2022. Diabetes Care. 2022 Jan 1;45(Suppl 1):S144-S174.