Първата и много важна стъпка в лечението на тиреотоксикозата, е определянето на нейната причина. При наличие на характерните симптоми на хиперфункция на щитовидната жлеза, обичайно се започва с изследване на тиреостимулиращия хормон (TSH). При тиреотоксикоза той е под долната граница на нормата, а понякога е и неизмеримо нисък. 


Тиреотоксикозата се дължи на повишена концентрация на щитовидните хормони в кръвта - тироксин и трийодтиронин. Заедно с TSH се изследват и свободните им фракции (FT4 и FT3). Наличието на високи щитовидни хормони и силно потиснат TSH недвусмислено означава, че е налична тиреотоксикоза.


От тук нататък е необходимо провеждане на допълнителни изследвания за уточняване на нейната причина. Те могат да бъдат лабораторни и образни.


 

Тъй като най-често тиреотоксикозате е с автоимунен произход, е необходимо изследване на антитела. За Базедовата болест са характерни стимулиращите антитела (TRAb). Те се свързват с рецепторите за TSH по повърхността на клетките на щитовидната жлеза и ги активират, за да произвеждат голямо количество хормони.

 

При автоимунния тиреоидит (на Хашимото) липсват тиреостимулиращи антитела, но за него са характерни микрозомалните и тиреоглобулиновите антитела (МАТ и ТАТ). Така наречената Хашитоксикоза е по-рядка и се дължи предимно на разрушаване на клетките на щитовидната жлеза и освобождаването на складираните в тях хормони. 

 

Хашитоксикозата обичайно е преходна и изисква непродължително медикаментозно лечение в ниски дози. За съжаление, обаче често следва еволюция в насока към хипофункция, която изисква доживотно заместително лечение с тироксин.

 

От неавтоимунните тиреоидити най-чест е подострият тиреоидит на Де Кервен. Това е възпаление на щитовидната жлеза, което обичайно настъпва след вирусни инфекции. Появява се болка в областта на шията (едностранна или двустранна), като може да се усеща и като стрелкане към ушите. При него антителата са отрицателни, но възпалителните маркери са силно повишени (левкоцити, СУЕ, CRP).

 

Ехографското изследване е съществен елемент в поставянето на диагнозата. При автоимунните процеси с повечето случаи се наблюдават увеличени размери, без оформени възли, и с повишен кръвоток. Не е изключено при налични възли да има и автоимунен процес, затова антителата са задължителни.

 

При наличие на един или множество възли при ултразвуковото изследване и при отрицателни антитела, може да се приеме, че става въпрос за токсична нодозна струма. Възлите са туморни образувания, които се дължат на огнищно разрастване на тъканта на жлезата и в определен момент могат да започнат повишено производство на хормони.

 

Важно е да се изключи и прием на медикаменти, които предизвикват тиреотоксикоза. Най-често нарушена фунцкия на щитовидната жлеза се наблюдава при лечение с амиодарон. Това е йод-съдържащ препарат, който се използва в кардиологията за терапия при ритъмни нарушения (предсърдно мъждене).

 

Повишеният прием на йод с диетата също може да е причина за тиреотоксикоза. В повечето случаи се дължи на употребата на хранителни добавки с високо йодно съдържание, като келп или ликьор от зелени орехчета.

 

Лечението на автоимунните заболявания е тиреостатично – с медикаменти, които потискат производството на хормони от щитовидната жлеза. Това са тиамазолът (метизол, тирозол) и пропилтиоурацилът (пропицил). Дозата на медикаментите зависи от изходните нива на хормоните. Първоначално може да се наложат високи дози и по-чест хормонален контрол, за да се коригират спрямо отговора от лечение.

 

Обратно на тях, лечението на подострия тиреоидит е с кортикостероиди. Тук тиреостатиците нямат ефект. Стандартният курс на лечение продължава от 3 до 6 месеца, като след започването му симптомите бързо отшумяват. Отговорът към терапията се оценява, освен хормонално, и по възпалителните маркери и ехографския образ.

 

Средство на избор при възлите на щитовидната жлеза е оперативното лечение. При налична тиреотоксикоза първо е необходимо нормализиране на хормоните с тиреоистатици, преди да се премине към операция, тъй като може да настъпи тиреотоксична криза, което е сериозно и животозастрашаващо състояние.

 

За операция може да се мисли и при Базедовата болест, когато медикаментите не са успяват да вкарат функцията на щитовидната жлеза в норма. За да се каже, че лечението е неефективно, трябва да са минали поне 2 години от началото му.

 

Друг метод е терапията с радиоактивен йод, която се предпочита при по-възрастни пациенти, неподлежащи на оперативно лечение. Аболютно противопоказана е за деца и бременни жени.

 

Както се вижда, тиреотоксикозата е общ симптом на много заболявания на щитовидната жлеза, които изискват различно лечение. Затова е много важно внимателното поставяне на правилна диагноза.