Пептичните язви са ерозивни изменения по стената на гастро-интестиналния тракт (най-често стомаха и дуоденума) и постепенно могат да доведат до засягане на всички слоеве перфорация и перитонит, оставени без лечение. Най-честите причини за възникване на язвена болест са:

 

  • Инфекция с Helicobacter pylori – киселинно-устойчина грам-отрицателна бактерия, която колонизира стомашната и дуоденалната лигавица и води до формиране на улцерации.
  • Лекарствено-медиирани улцерации – приемът на различни лекарствени средства (НСПВС – аспирин, ибупрофен, диклофенак, декскетопрофен и др.; антибиотици, кортикостероиди и др.).
  • Редкият (в около 1% от случаите) Цьолингер-Елисон синдром, при който гастрома секретира гастрин, водещ до хиперацидитет, също може да бъде причина за пептична язва.
  • Особеностите в начина на живот и хранене, водещи до хиперацидитет също са с огромно етиологично значение. Стомашната секреция основно се стимулира от гастрин, хистамин и ацетилхолин.

 


В лечението на пептичните улцерации влизат различни лекарствени групи – инхибитори на протонната помпа, H2-блокери, неспецифични антиацидни средства, холинолитици, мукозни протектори, антибиотици (при улцеративни изменения, резултат от инфекции, в частност Helicobacter pylori), прокинетици (когато пасажът е затруднен, вследствие формирането на хипертрофични цикатрици; или когато улцеративните изменения са предизвикани вследствие задържане на стомашно съдържимо за по-дълги периоди от време – гастропареза, пилорна стеноза, пилороспазъм и т.н.), перорални лиофилизирани хемостатици (при кървящи язви с анемичен синдром), простагландинови аналози, редица фитотерапевтични препарати – напр. Iberogast, комбинации с мента, маточина, жълт кантарион, черен оман и много др.


Основната причина за развитие на пептична язва е хеликобактерна инфекция. Ерадикирането на инфекцията намалява драстично шанса от рекурентност до около 15%. Третирането става с „тройна терапия”, включваща PPI, Amoxicillin (или Metronidazole при алергични към пеницилини пациенти) и Clarithromycine. Четворната терапия включва bismuth subsalicylate, Metronidazole и Tetracycline и PPI. Четворната терапия се предпочита при резистентност към Clarithromycine. Лечението само с един антибиотик не се препоръчва, тъй като не е достатъчно и обикновено се развива бактериална резистентност. Не се препоръчва замяната на един антибиотик с друг (напр. Amoxicillin с Ampicillin).

 

H2-блокери: Стомашната секреция се стимулира от ацетилхолин, хистамин и гастрин основно – адренокортикотропният хормон и кортизонът е установено, че също повишават секрецията на пепсин и солна киселина, но механизмите не са напълно изяснени.

 

Редица други фактори обаче повлияват стомашната секреция. Стимулирайки пост-синаптичните рецептори, горе-изброените медиатори водят до активиране на протеинкинази, които на свой ред активират водородно-калиевата аденозинтрифосфатаза да изпомпва протони в лумена на стомаха в замяна на калиеви йони.

 

H2-блокерите компетитивно блокират свързващото място на хистамина и значително понижават стомашната секреция, но без да повлияват H1-рецепторите. Четирите основни представители са: Cimetidine, Ranitidine, Famotidine, Nizatidine. Употребата на Cimetidine се избягва, защото е ензимен инхибитор и има много лекарствени взаимодействия. Като цяло с навлизането на PPI, H2-блокерите все по-рядко намират приложение. Счита се, че за разлика от PPI, техният ефект е по-изразен вечер, затова се предпочитат при нощни оплаквания.

 

Инхибитори на протонната помпа – представители са Omeprazole, Pantoprazole, Lansoprazole, Esomeprazole, Dexlansoprazole, Rabeprazole. Те са предлекарства, които в дуоденума се абсорбират и достигат до париеталните клетки в стомаха. Там се превръщат в активни метаболити, които блокират водородно-калиевата-АТФ-аза и спират изпомпването на протони в лумена на стомаха, което е последната фаза от формирането на солната киселина.

 

Ресинтезът на ензима отнема около 18 часа – през този период, те са ефективни и намаляват стомашната секреция с над 90%. Те са по-ефективни от H2-блокерите и с по-широка употреба през последните години.

 

Lansoprazole, Esomeprazole и Pantoprazole съществуват и като разтвори за интравенозно приложение. Като таблетки ги има в по-ниски дози, които се предлагат без лекарско предписание и в по-високи по лекарско предписание. Прилагат се веднъж или два пъти дневно 30-60 мин. преди хранене. Могат да се съчетаят и с H2-блокери, но трябва да има интервал между приема на двете лекарства, тъй като H2-блокерите понижават активността на протонната помпа, а PPI изискват нормално работеща помпа, за да действат. При продължителна употреба могат да доведат до дефицит на витамин B12, повишен риск от фрактури (най-вече на бедрената шийка).

 

Според някои изследвания продължителният прием повишава риска от развитие на рак на стомаха, сърдечносъдови инциденти и др. Други странични ефекти могат да бъдат гадене, повръщане, констипация и др. Като цяло обаче се толерират добре.

 

Антациди – неспецифични лекарствени средства, които взаимодействат със солната киселина в стомаха и я неутрализират до получаване на сол и газ (CO2). Това са калциев карбонат, алуминиев хидроксид, магнезиев хидроксид, натриев хидрогенкарбонат (сода за хляб), както и комбинации между тях. Ефектът им зависи от вида на антиацида и капацитета му да неутрализира стомашната киселина – магнезиевият хидроксид действа например най-бързо, но и най-кратко; алуминиевият хидроксид е с продължително действие, както и калциевият карбонат. Най-ефективни са след нахранване, така че да останат по-дълго в стомашния лумен и да действат възможно по-дълго време. Натриевият хидрогенкарбонат (содата) не се препоръчва за продължителен прием (повече от две седмици), поради системната си резорбция и риска от метаболитна алкалоза.

 

Спазмолитици - Spasmalgon, Buscolysin, Papaverin, Pirenzepine от групите на холинолитиците и фосфодиестеразните инхибитори също се ползват в комбинираното лечение на пептична язва.

 

В лечението на пептичната язва се ползват и гастро-дуоденални мукозопротектори, които създават протективен слой върху ерозията и я предпазват от абразивното въздействие на стомашния сок. Такива агенти са Sucralfate и Bismuth subsalicylate. Първият е комплекс от алуминиев хидроксид и сулфатирана сукроза, който се свързва с положително заредените протеинови групи в некротичната и здрава мукоза. Bismuth subsalicylate се ползва в четворната терапия за ерадикация на хеликобактериоза. Понижава пепсиновата активност, увеличава секрецията на протективен мукус и взаимодейства с гликопротеини в некротичната мукозна тъкан, като създава протективен слой.

 

Могат да се ползват и други лекарствени средства в комбинираното лечение на пептичната язва в зависимост от частния случай – лиофилизирани хемостатици, прокинетици, простагландинови аналози и др., но те са с второстепенно значение.