Видове остра миелоидна левкемия

Пациентът може да чуе от лекаря или да прочете в епикризата, че е засегнат от ОМЛ М2 или пък ОМЛ М7 и др. Как се „разшифрова“ диагнозата?


Острата миелоидна левкемия подлежи на класификация, като най-разпространена и приложима е ФАБ – франко-американо-британската. Тя се обляга на това колко зрели са миелодините клетки.



С други думи – острата миелоидна левкемия произлиза от клетките предшественици на кръвните клетки. Тези предшественици са нискодиференцирани. При нормални условия клетката родоначалник минава през множество стадии на узряване, развитие, през които придобива все повече морфолигични, отличителни белези. ФАБ класификацията определя това до кой стадий на разивите е стигнала клетката, преди да стане туморна.


Тъй като от общата стволова клетка се развиват различни видове зрели клетки на кръвта, така и левекмичните бласти могат да имат и характеристиките на червените кръвни телца, на тромбоцитите (от техните „родители – мегакариоцитите), както и на белите – моноцити, еозинофили, по-рядко – базофили или мастоцити; незрелите форми са миелобластите и промиелоцитите.


И ето сега по-конкретно кое М какво означава:

 

  • М0 – недиференцирани бласти – това са бласти, произлезли от млади предшественици;
  • М1 – миелобласти с минимална диференциация;
  • М2 – миелобласти с диференциация;
  • М3 – промиелоцити – тук при цитогенетично изследване се открива характерна транслокация между 15 и 17 хромозома в туморните клетки;
  • М4 – миеломоноцити – при тях често може да се намери транслокация или инверсия на хромозома 16;
  • М5 – моноцити – бластите притежаавт част от характеристиките на бъдещи моноцити (вид бели кръвни клетки);
  • М6 – еритролевкемия – бластите имат белези на еритроцитните клетки;
  • М7 – мегакариобластна – тук туморните клетки имат чертите на мегакариобластите, от които при нормални условия се произвеждат тромбоцитите.

Най-голяма е честотата на М2 (25%) и М4 (20), а за останалите е катко следва – М1 (15%), М3(10%), М5(10%) и за М0, М6 и М7 – по 5%. 5% са и случаите на острата миеломоноцитна левкемия с еозинофилия.


Лечение

От огромно значение е бързото и точно поставяне на диагнозата, което да бъде веднага последвано от започване на лечение. В зависимост от това каква точно е острата левкемия, то може да има разлики в избора на медикаменти, но почива на общи стратегически принципи.


Вторият важен фактор, от който зависи лечебната тактика, е самият пациент, разбира се. При наличие на възраст повече от 60 години това предполага евентуално намален капацитет и наличие на придружаващи заболявания (по-младата възраст не ги изключва).


Целта на лечението обикновено е постигане на пълна ремисия – премахване на измеримото количество бласти. Това в последствие позволява на костния мозък да се възстанови и да започне отново производство на нормалните кръвни клетки, необходими на организма.


Пълната ремисия не е цел на всяка цена, защото ако общото състояние на пациента не позволява достатъчно интензивно лечение, може да се предпочете терапия, с която болестта да е под контрол.


Основната схема на лечение представлява два етапа – на индукция и на консолидация. Основната група медикаметни са химиотерапевтичните.


Индукцията е началното интензивно лечение с химиотерапия, което продължава между 5 и 10 дни. Неговата цел е обикновено ремисия – премахване на установимите с лабораторни методи бласти и в последствие възвръщане на костния мозък към нормалното му функциониране.


Този етап изисква малко по-дълъг болничен престой – до около седмица. Това е необходимо, защото след химиотерапията на костния мозък му е нужно време да се възстанови и през този период пациенът може да има нужда от преливане на еротрицтни и тромбоцитни концентрати, както и е изложен на висок риск от инфекции – необходимо е динамично лекарско проследяавне.


Дори и лабораторно установената ремисия не означава, че в организма не са останали малко количество туморни клетки, неизмерими, но налични, от които болестта може да се върне. Това налага задължително продължение на лечението със следващата фаза на консолидация.


Консолидацията или подсилването цели задържане на ремисията. Тя се състои от медикаменти, сходни с тези при индукцията и се повтаря в множество цикли.


В зависимост от общото състояние на пациента, рисковата му група и отговора на лечението на него може да бъде предложена и алогенна трансплантация на хемопоетични стволови клетки.


Проследяване

След прилючване на лечението редовното проследяване е задължителен елемент, тъй като рецидивите са чести. Тези прегледи целят както да засекат рано евентуален рецидив, така и да проследяват пациента за наличие на отложена токсичност от проведеното лечение.