Остеопорозата след менопауза е много често срещана, като има данни, че всяка втора жена след навлизане в климактериума, ще получи остеопоротична фрактура през своя живот. За съжаление обаче, много често жени с висок риск от счупвания, не получават съответното лечение. Това се дължи от части на ниска информираност на пациентите за това състояние, както и често неглижиране отстрана на лекарите.

 

Има два подхода в лечението – с промяна в стила на живот и чрез прием на лекарства. Целта на самото лечение е, не толкова да излекува остеопорозата, а да намали риска от бъдещи счупвания, които могат да бъдат болезнени и инвалидизиращи. Особено опасна е фрактурата на бедрената шийка, която е и с висок риск от смъртност.


 

Според препоръките на Дружеството по ендокринология, за медикаментозно лечение на остеопороза са показани всички жени с висок риск от фрактури, особено тези, които вече са имали счупване. 

 

Високорискови са жените с ниско тегло, ранна менопауза (преди 46 години), с фамилност за остеопороза, анамнеза за злоупотреба с алкохол и цигари, с ниско ниво на физическа активност.

 

Скорошна фрактура (в рамките на предходните 2 години) е показател за непосредствен риск от последващо счупване в близките 2 години след това.

 

Фрактурният риск може да се оцени и с помощта на калкулатори, като най-широко използван е FRAX. За да се изчисли 10-годишният риск от счупвания, се използва информация относно възраст, пол, теглото и височината, данни за предишно счупване, родителска фрактура на бедро, тютюнопушене, прием на глюкокортикоиди, ревматоиден артрит, вторична остеопороза, прием на алкохол, както и измерената костна плътност на бедрена шийка.

 

Кои медикаменти се използват за лечение на остеопорозата?

Бисфосфонати


Това са най-използваната група медикаменти до момента. Бисфосфонатите се свързват с костта на местата на най-усиленоразграждане и го потискат. Имат две форми на приложение – таблетни и разтвори за венозно инжектиране.

 

Недостатъкът на перорални бисфосфонати е, че усвояването им в стомашно-чревния тракт е едва 5 %. За да бъде то оптимално, е необходимо да се спазят няколко условия за прием на таблетките – задължително в седящо или изправено положение, в голяма чаша вода и 30 минути преди храна. Добре е след приемът да не се ляга още половин час. Хубавото е, че се пият веднъж седмично, а някои медикаменти дори веднъж месечно.

 

Венозните бисфофонати са добра алтернатива на пероралните. Те могат да се поставят веднъж месечно, на 3 месеца, а има и форми с еднократно годишно приложение.

 

Оценяването на ефектът от лечението става с изследване на маркерите за костно разграждане и измерване на костната плътност с двойно-енергийна рентгенова абсорбциометрия (DXA). Спадане на бета кросс лапс на 3 до 6 месец от началото на лечение с поне 40% е показател за добър отговор на лечението. Препоръчва се изследване на костната плътност да стане 1 до 3 години след началото на терапията.

 

Обичайно след 5-годишно лечение с бисфосфонати (при венозни - 3 години) е необходимо да се направи преоценка на терапията, с ново изследване на костна плътност. При жени с все още висок риск от счупване, може да се продължи приемът до 10-тата година, докато тези с вече нисък риск се препоръчва почивка от 5 години. Добре е фрактурният риск да се оценява на всеки 2 години в този период.

 

По-продължителното лечение крие риск от странични ефекти, най-сериозни от които са асептичната некроза на челюстта и атипична фрактура на бедрената шийка. Винаги предупреждавайте стоматологът си, че приемате бисфосфонати, особено при вадене на зъби, тъй като могат да забавят значително заздравяването и крие риск от некроза.

 

Денозумаб

 

Това е моноклонално антитяло, което намалява значително костното разграждане. Поставя се подкожно на всеки 6 месеца. Може да се използва като алтернатива на бисфосфонатите. Един от недостатъците му е скъпата цена на лечението.

 

И при лечение с Денозумаб (Пролия) е необходима преоценка на терапията след 5 години. Ако се налага спирането му, задължително трябва да се включи бисфосфонат или друг антирезорбтивен медикамент, за да се намали рискът от бързо спадане на костната плътност.

 

В хода на лечението има риск от хипокалциемия, особено при съпътстващи заболявания, като малабсорбция и хронична бъбречна недостатъчност.

4386